Как така тайно очаквате в живота ви да се появи нещо различно, след като продължавате да имате едни и същи мисли, да вършите едни и същи действия, да преживявате все същите познати емоции ден след ден? Нима това не е дефиниция на лудостта?

Рецептите за успех в живота ни карат постоянно да търсим отговори и щастие извън себе си, докато истинските отговори и истинската радост е вътре в нас.

Където е съсредоточено вниманието, там е съсредоточена и вашата енергия. Насочете цялото си внимание към външния, материален свят и това ще бъде вашата инвестиция в реалността. И обратното, накарайте съзнанието си да разкрие по-дълбок аспект от вас самите и енергията ще разшири тази реалност.

И така, можете ли да повярвате в бъдеще, което още не можете да видите или преживеете със сетивата си, но за което мислите достатъчно в ума си и мозъкът ви се е променил така, сякаш преживяването вече се е случило преди физическото събитие във външната среда? Ако е така, мозъкът ви вече не само записва миналото, но и се е превърнал в карта на бъдещето. Всъщност, колкото повече формулирате поведението си в бъдещо събитие, толкова по-лесно ще ви бъде да осъществите новия начин на живот.

Когато ментално сте упражнявали дадена бъдеща реалност, докато мозъкът ви физически се промени така, сякаш е преживял събитието, и вие емоционално сте възприели новото намерение толкова много пъти, че тялото ви се е променило и отразява факта, че вече го е преживяло, почакайте… защото това е моментът, в който събитието ви намира! То ще дойде по начин, какъвто най-малко очаквате и без сянка от съмнение, че е произтекло от вашата връзка с по-висше съзнание- за да ви вдъхнови да го правите отново и отново. Средата вече няма власт над начина, по който мислите и чувствате, а обратното- начинът ви на мислене и чувстване контролира средата. Това е величието и то винаги е било във вас!

~ Използван източник: “Разчупете навика да бъдете себе си” – Джо Диспенза

„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>