- И сега, какво? Живея ли изобщо? – питаш се сам. – Живея ли, наистина?

Чувствата те владеят. Мислите ти прескачат, препъват се една в друга. В миналото, в бъдещето… Изяждат настоящето. Мигове живот отминават пред очите ти, като спирки, стрелкащи се през прозореца на автобус от градския транспорт.

Понякога ги наблюдаваш, следиш ги. Отминават – бързо, бавно, една след друга. Друг път си изморен. Премисляш, дремеш по седалките, докато търпиш неудобствата, които ти причиняват останалите пътници с присъствието си.

Пропускаш спирки. Пропускаш хора. Пропускаш мисли. Свикваш с неудобствата. Не търсиш нищо. Пътуваш… Живееш… Животът –  едно  непрестанно пътуване.

И се питаш – кое от всичко в това пътуване е истина. Спирките, които гледаш, следиш или пропускаш, потънал в мисли? Вътрешният ти диалог, бясното преследване на минало и бъдеще? Въображението ти – рисуващо приказни сценарии, докато тялото ти тихо се свива по седалките?

Животът ти е изпълнен, препълнен с образи, картини, мечти. С планове, разочарования, грешки, размишления, опити, препъвания, предъвквания, страхове, надежди за бъдещето, носталгия по миналото. Пропуснати спирки, уловени мигове, неизречени думи, непреглътнати истини, препълнени чаши на възторг и отчаяние… Животът ти е  всичко, което съществува в мислите, в чувствата, в сърцето, в душата ти… Преминава лудо, между вдишванията и издишванията на кроткото ти съществуване

Целият този, твой свят – толкова дълбок, вътрешен, интровертно-самотен… Неизживян!

- Живея ли изобщо? – питаш се сам

Въображаем живот между две спирки, между две вдишвания, между две измерения – живот, винаги тичащ към Утре!…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този материал ви е харесал, моля отделете минутка и го споделете с вашите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря Ви!

Кралят си отишъл в къщи и повикал тримата си синове. Дал на всеки от тях по една торба със семена и им казал, че тръгва на дълго пътуване.

- Това може да отнеме няколко години – една, две, три, може би повече. И това ще бъде нещо като тест за вас. Тези семена ще трябва да ми ги върнете, когато аз се върна. Този, който ги е предпазил по най-добрия начин, ще стане моят наследник.

И той тръгнал на своето дълго пътуване.

Първият син заключил семената в железен сейф – защото, когато баща им се завърне, той ще трябва да му ги върне така, както той му ги е дал.

Вторият син си помислил: „Ако ги заключа така, както моя брат направи, тези семена ще умрат. А мъртво семе не е никакво семе. И моят баща ще оспори, че ми е дал живи семена, които са можели да покълнат, а тези, които му давам са мъртви, не могат да растат. Така че той отишъл на пазара и ги продал, но запазил парите. Той си казал, че когато баща му се завърне, той ще отиде отново до пазара и ще закупи нови семена, които ще даде на баща си.

Но третият бил най-добрият. Той отишъл в градината и разхвърлял семената наоколо.

След три години, когато бащата се завърнал, първият син отворил сейфа. Всички семена били мъртви, вонящи. Тогава бащата казал:

- Какво?! Това са  семената, които ти дадох? Моите имаха възможност да разцъфнат и да пръскат аромат навсякъде, а тези пръскат само смрад! Това не са моите семена!

След това отишъл при втория син. Той изтичал до пазара, купил семена и се завърнал обратно като казал:

- Това са семената.

Бащата казал:

- Ти си по-добър от първия, но все още не толкова способен, колкото бих искал.

Тогава отишъл при третия син. С голяма надежда, но и с голяма тревога: „Какво ли е направил той?“

А третият му син го завел в градина, където милиони цветя били разцъфнали, милиони цветя имало навсякъде и казал:

- Това са семената, които ти ми даде. Скоро ще събера семената от тях и ще ти ги дам обратно. Точно сега те се подготвят да бъдат събрани.

Бащата казал:

- Ти си моят наследник. Това е начинът по който човек трябва да се отнася към семената.

Семето никога не е в опасност, запомни това. Каква може да бъде заплахата за едно семе? То е предпазено изцяло. Но растението е винаги в опасност, растението е много меко. Семето е като камък, твърдо, скрито зад твърда коричка. Растението трябва да премине през хиляда и една опасности. И не всички растения ще достигнат до тази височина, когато ще могат да разцъфтят, да се превърнат в хиляда и едно цветя… Много малко хора достигат до втория етап, и съвсем малко от тези, които достигат до втория етап, достигат до третия, етапа на цветето. … Не оставай семе. Събери кураж – куража да оставиш егото, куража да оставиш сигурността, куража да пуснеш безопасността, куража да бъдеш уязвим.

~ ОШО