Има различни видове стени. Стени от здраво скрепени елементи, които защитават. Красиви стени. Невидими стени. Полуразрушени стени, останки от нечие минало. Стоманени стени. Задушаващи стени. Стени на дворци.

Понякога се блъскаш в тях упорито и безнадеждно, а те не помръдват. Друг път падат от едно докосване или се оказва, че отдавна има светещи пролуки в тях.

Говорят с тихите си гласове. Предпазват назидателно или студено мълчат.

Виждаш ги непрекъснато. Те са в умовете ни, в сърцата, в цялата ни същност. Материализираме ги. Строим прегради, домове, крепости… Крием се. Стените ни дават сигурност – илюзорна и предизвикателна. Предпазват ни от болки и разочарования.

Издигаме ги непрестанно, дори когато болка няма. Така, за всеки случай…

Виждаш ги. Те са там! Слушаш ледените им гласове. Докосваш грубите им тела. Усещаш дъха на влага в тях.

Понякога сам ги създаваш. Неволно… Или се препъваш в тях. Невидими са.

Търсиш слабите им места. Търсиш пролуки през които се процежда светлина.

Отвъд стените, се докосваш до Себе си…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Предполага се, че вниманието е насочено към откриване на лидери, а не към обучение и развитие на лидерство.

Привържениците на тези теории приписват на лидерите няколко групи базови характеристики:

• Здраве – млад човек, енергичен, борбен с добри физически данни.
• Социално оформен – образован, напреднал, очарователен, тактичен, ориентиран към сътрудничество, популярен.
• Личностно изграден – упорит, адаптивен, емоционално стабилен, самоуверен.
• Поведенчески ефективен – изпъкващ сред другите, целеустремен, инициативен, поемащ отговорности, ориентиран към резултатите.

Лидерите са убеждавани, че трябва да притежават точно определени черти – интелигентност, физически ръст, самоувереност и т.н. Необходимо е да са емоционално издържливи и да имат ясно разбиране за мисията си и мисията на организацията, която ръководят. Трябва да умеят да формулират насоките на своите последователи и да ги мотивират за успешно и качествено изпълнение.

Според Зигмунд Фройд отношенията в групата се строят по модела на семейните отношения и имат емоционален, либидинозен характер. Основни механизми тук са десексуализираното либидо (сублимираната любов) и идентификацията, а върху взаимодействията на индивида в обществото се извършва пренос на модела, по който става общуването в семейството.

При анализа на процесите в социалните групи в труда си „Масова психология и анализ на човешкото Аз”, Фройд посочва лидерството като източник за възникването, функционирането и съществуването на самата група. По негово мнение първичната група представлява съвкупност от индивиди, които възприемат една личност (лидера) за свой идеал. Първоначално те се идентифицират с лидера и благодарение на този тип идентификация, могат да се идентифицират с групата на по-късно ниво.

Лидерът притежава качества и способности, които членовете на групата ценят, но им липсват. Той се отличава с независимост и самоувереност, проявява всеобща любов и адмирации към околните, успешен е в области, в които другите не успяват. Не е привързан към никого и не обича никого, освен себе си. Благодарение на всички тези качества и способности се превръща в идеал.

Идеята за решаващата роля на качествата, притежавани от лидера като условие за ефективното въздействие върху поведението на членовете на социалната група, намира своето развитие в теоретичните разработки на Макс Вебер. Според него лидерът е чаровен, той притежава харизма (от религиозното – харизма, което означава „благодат свише”). Харизмата като качество на личността придава надареност, недостъпна за другите хора. Харизмата е по-скоро определението, което последователите дават на лидера, защото във взаимодействието си с тях използва определен инструментариум, който другите не владеят.

Макар донякъде да хиперболизира значението на личностните качества при лидера чрез въвеждане на понятието харизматично господство, Вебер успешно защитава идеята за решаващата роля на притежаваните от индивида качества при определяне силата на неговото влияние върху околните под формата на подчинение. Харизматичният лидер има значително влияние над последователите си. Те от своя страна са привлечени от магнетизма на водача си, неговите възможности и изключителни способности да реагира успешно в критични ситуации.

Като цяло портретът на лидера в рамките на харизматичния подход може да бъде очертан по следния начин:

• Той е инициатор в комуникациите и проявява висока активност в тях.
• Притежава умение да реализира социални контакти и да направлява процеса на общуване с добронамерен, приятелски тон.
• Способен е да разбира вярно и да реагира на поведението на другите.
• Проявява висока степен на увлеченост от целите на групата.
• Високо инициативен

 Торията за чертите на лидера придобива голяма популярност сред американските социални психолози през 20-те години на миналия век. Идеята се проявява в търсенето на т.нар. лидерски черти или качества, които да послужат за откриването на потенциални лидери.

През 1940 г. К. Бърд съставя списък от 79 потенциални лидерски качества. Сред тях фигурират такива като: инициативност, общителност, чувство за хумор, ентусиазъм, увереност, дружелюбност. Р. Стогдил добавя към тях и бдителност, популярност, красноречие.

При сравнително изследване между няколко списъка, съдържащи необходимите за лидера качества, се стига до резултати, които поставят под съмнение издигнатата хипотеза за възможността от намиране на потенциални лидерски качества.

Посочват се различни набори от качества, чието съчетаване под формата на различни конфигурации прави един човек лидер. Такъв е т.нар GAS – синдром (General Activity, Аscendance, Sosiability). Според изследване на У. Каес, цитирано от Л. Бърковиц, съществува положителна корелация между степента на активност (General Activity), влияние (Аscendance) и общителност (Sosiability) от една страна и излизането на лидерски позиции от друга. GAS синдромът, обаче не корелира с интелигентността и когнитивните способности на индивида, така че познавателния елемент, който такива личности внасят в решението на групови проблеми, не винаги е равностоен на високата им степен на участие.

Някои по-детайлни характеристики на типа личности, отъждествявани с GAS синдром са свързани с това, че  преобладават ориентациите към превъзходство и доминантност и високо равнище на мотивация в търсенето на най-добро решение за своята група. Лидерите общуват с другите и са приятелски настроени към тях, вземат инициативата в социални ситуации и влагат огромно количество енергия в цялостната си активност. Способността на тези екстровертни, високо мотивирани лица да въздействат на членовете на групата  се дължи  на факта, че сблъсквайки се със сложни проблеми, хората са склонни да се опират на личностите, които създават впечатление, че могат да се справят. Именно такива са носителите на GAS синдрома.

Теорията за чертите обобщава, че притежанието или развиването на специфични черти на характера и поведението, са необходимо условие, един индивид  да се превърне в лидер. Различните изследователи, обаче, предлагат набори от личностни черти, които са толкова разнообразни, че понякога се стига до взаимното им отричане и поставянето под въпрос на подходът за чертите.

Някои от резултатите показват, че в зависимост от обстоятелствата, успехът и ефективността на лидерството са свързани с различни, а в определени случаи и с противоречащи си личностни черти – с емоционална стабилност или пък лабилност; с екстровертност – но и с интровертност; с висока степен на демократичност или пък с авторитарност. Става ясно, че великите лидери не притежават универсални качества, а явно разграничение между ефективните и неефективните лидери не се потвърждава от емпиричните данни.

Разсъждавайки върху проблемите на лидерската ефективност, П. Дракър си задава въпроса: „Може ли ефективността, все пак да се изучи?”. Като споделя богатия си опит с ръководители той пише, че между тях има екстроверти и други, които странят, някои са болезнено страхливи, някои са ексцентрици, други коректни до дребнавост конформисти. Някои са затлъстели, други мършави; някои са войнствени, други кротки. Измежду ефективните ръководители има хора, използващи логика и анализ за вникване в задачата и други, които разчитат на интуицията си. П.Дракър казва:

„Скоро разбрах, че такова нещо като „ефективна личност” не съществува. Ефективни ръководители, които съм наблюдавал, широко се различаваха по темперамент и способности, по онова което вършат и как го вършат. Различаваха се по личностен тип, познания, интереси – фактически в почти всичко, което отличава човешките същества. Единственото общо между тях бе способността да вършат точно тази работа, която трябва да се свърши.”

Ефективността е навик, заключва П. Дракър. Това е комплекс от практики, а практиките могат винаги да се изучат. От съществено значение са пет такива практики:

• Организиране на времето
• Насоченост на усилията към конкретни резултати
• Насоченост към човешкия фактор
• Избор на приоритети
• Вземане на ефективни решения.

Огромния брой постановки и изследвания не разграничават ясно ефективните от неефективните лидери. Все пак е неоспорим фактът, че чертите имат значение. Някои от устойчивите характеристики се свеждат до следното:

• Динамизъм – енергичност, постоянство, амбиция, дозирана агресивност.
• Желание за ръководене – готовност за поемане на отговорност.
• Честност и почтеност.
• Самоувереност – отсъствие на съмнение, вътрешна увереност и убедителност.
• Интелигентност – способност за асимилиране, синтезиране и интерпретиране на голямо количество информация.
• Сътветстващо на дейността познание.

 Юкъл определя характеристики като: високо ниво на енергичност, устойчивост на стрес, вътрешна локализация на контрола, емоционална стабилност и зрялост, социализираща мотивация за власт, умерено висока мотивация за постижение и слаба афилация (потребност от тесен контакт и взаимодействие с окръжаващите го), които могат да бъдат добри предиктори на лидерската ефективност.

Според Макклеланд съществуват и потребности като: потребност от постижение, афилация и власт, които не са вродени, а са придобити в резултат на жизнения опит.

Потребност от постижение –  това е желание да постигнеш трудно достижима цел, високи стандарти или превъзходство над останалите.

Потребност от власт – желание за влияние и управление на другите, като в същото време си  отговорен за тях. Хора със силна потребност от власт обичат да доминират в спорове, да побеждават конкуренти и противници и да направляват действията на групата. Редица изследвания показват, че силната потребност от власт е желателна за лидера, но ефактивността  зависи от това как тя се използва.

Потребност от афилация – установяване на „топли” отношения. Личности с такава потребност са интергратори и умеят да координират работата на другите. Обикновено притежават превъзходни навици за общуване и способност да установяват позитивни работни отношения.

 Установените чрез анализи и изследвания зависимости, че лидерите все пак притежават някои личностни характеристики, които ги отличават от останалите хора, не дават окончателни отговори в подкрепа или отхвърляне на подхода на чертите.

„Креативността е силата да свързваш това, което изглежда несвързано.“

~Уилям Пломър

Можем ли наистина да станем по-креативни?

Да бъдем креативни е умение, което можем да съживим стига само да имаме желание за това.  В началото на живота си, всеки от нас притежава способността да създава, изследва и играе. Във всеки е заложено естествено любопитство, което непрекъснато провокира въпроса: “Как действа светът?”. С течение на времето започваме да задушаваме тази част от себе си, защото често я смятаме за детинска.

Обикновено човешкият мозък копнее да тръгне по най-лесната пътека, а не по най-креативната. Той е мързелив по природа. Когато сме изправени пред проблем,  мозъкът първо преглежда своята база данни за готови решения, които са използвани в миналото и са дали резултат. Той не хаби енергия за генериране на ново решение, когато старото може да свърши работа.

Какво ще стане, ако поставим себе си пред предизвикателството да изкушим мозъка си, като започнем да му поставяме различни или по-сложни въпроси от онези, с които е свикнал да се справя? Тогава излизаме  извън рамките на стандартното и увеличаваме креативността.

По същия начин по който тренираме мускулите си, за да станат здрави, можем да създадем и нови пътеки в мозъка си, които да ни накарат да виждаме нови модели в света.

Всичко може да ни вдъхнови. Можем да увеличим креативността си стъпка по стъпка.

Следващите идеи ще ни улеснят в това начинание.

1. Креативността не идва само под формата на вдъхновение. За да я развиваме е необходима усилена работа.  Композиторът Джон Кейдж казва: „Струва ми се, че хората, които не са артисти, често си мислят, че артистите се вдъхновяват. Но, ако работиш над своето изкуство, нямаш време да се вдъхновяваш. От работата произлиза работа.“

Как можете да поработите върху своята креативност?

На първо време трупайте впечатления! Вземете си:

-         цифров фотоапарат или телефон с камера

-          бележник и химикал

-         папка, кутия, албум за изрезки, табло за съобщения.

С камерата улавяйте образи на красиви постройки, облекла, интересни хора, природни картини и всичко, което провокира интереса ви по някакъв начин.

Нахвърляйте в бележника си мисли, чувства и наблюдения. Самонаблюдавайте се непрекъснато и записвайте.

Събирайте брошури, картинки, снимки, изрезки, парчета плат и всичко останало, което е привлякло вниманието ви и ги събирайте в папката, кутията или таблото за съобщения.

Какво правите със събраните материали, мисли, впечатления, емоции и т.н., не е толкова важно. Важното в случая е, че съзнанието ви променя своя поглед към света. Целта на правенето на снимки, събирането на парчета хартия и различни джунджурийки е да свикнете да гледата на света с нов поглед. Висококреативните хора живеят в същия свят като всички останали – те просто му обръщат внимание по различен начин.

Креативността не идва просто от вдъхновение – за нея трябва да поработите.

2. Друг начин за увеличаване на креативността е промяна на навиците и стереотипите.

Имате ли строго установен ред в ежедневието си? Ставате ли по едно и също време, обличате ли се по определен начин, ходите ли на работа като минавате по един и същ път всеки ден, с две думи движите ли  се на автопилот?

Това е убийствено за креативността!

Разчупете рутината!

Започнете от дребните неща. Изпийте един чай, вместо кафето, което всяка сутрин пиете. Или изпийте кафето си по различен начин – в движение, или на спокойствие, или малко по-късно или по-рано от обикновено… Станете един час по-рано.

Просто променете един или няколко от ежедневните си ритуали и навици. Започнете от малките промени и преминете към по-големите. Разбъркайте нещата и ще се учудите как малките неща могат да предизвикат огромни изменения, свързани с начина, по който гледате на света.

Няма по-подходящо време да започнете, от СЕГА. Напишете три начина, по които можете да промените ежедневните си стереотипи и помнете, че те са само вашата стартова позиция. Стремете се към много повече промени през следващите седмици и месеци.

3. След като направите своите първи стъпки по пътя на малките промени, опитайте да експериментирате и с по-големи начинания. Хората с високо ниво на любознателност и креативност се впускат в нови преживявания, вкусове, ситуации и обстановки, за да заредят въображението си. Позволяват си да изпитат нови емоции, като непрекъснато се подлагат на нови преживявания.

Помислете за начини, чрез които можете да се поставите в нови ситуации и предизвикателства. Консумирайте и събирайте преживявания, а не неща. Скоро ще откриете, че колкото повече преживявате и експериментирата, толкова по-голяма е вероятността да поличите идеи и творческо вдъхновение.

4. За увеличаване на креативността променете начина си на генериране на идеи.

Може би ви е известен методът на „мозъчната атака“ или така нареченият brainstorming. Време е да започнете да го използвате.

Правилата на „мозъчната атака“ са следните:

-         Генерирайте колкото се може повече идеи. В началото се фокусирайте върху количеството, а не върху качеството.

-         Не критикувайте и не хвалете идеите, докато не генерирате всичките.

-         Записвайте всяка идея, независимо колко разумна или глупава ви се струва.

-         Комбинирайте и надградете. Доразвийте старите идеи.

-         Обобщете и оценете само след като сте приключили с „мозъчната атака“.

Можете да прилагате този метод в група или индивидуално. Това е една установена техника, която винаги действа в посока на увеличаване на креативността.

Има една известна мисъл че: „Ако винаги правиш това, което си правил преди, не се изненадвай, когато получиш същите резултати.“

Може би си мислите, че е по-добре да вършите нещо, вместо да генерирате идеи. Проблемът в действието е, че често се ограничаваме с варианти, които изглеждат разумни и се основават на онова, което е работило в миналото. Да правите същото, което винаги сте правили, може да ви доведе до задънена улица. Понякога се нуждаете от нов подход, който да ви даде преимущество.

Откъснете се от своето минало и погледнете творчески на света около вас. Бъдете креативни.

„Ключът към успеха е да рискувате да мислите по нетрадиционен начин. Общоприетото е враг на прогреса.“

~Тревор Бейлис

Използвани източници: “Личността – как да отключите скритите си силни страни” – д-р Роб Йънг

Управляваш или те управляват? Случва ли ти се животът, или ти си го случваш?

Виждаш ли? Какво виждаш?

Пространства на варианти. Сливане с Вечността. Избори.

Можеш да избереш кой да бъдеш… Какъв… С кого… Кой ще те придружава по пътя ти. От коя страна ще стоиш по-често – на победителя или на победения.

Всичко е празно пространство. През празнотата препускат неуловимите избори на живота ти.

Виждаш ли все още съществуващото през прозореца на своето бъдеще?

Може би са ти нужни практични решения. Търсиш готови рецепти…

Няма готови рецепти!

Ти си единственият, който може да направи своите избори. Единствено ти можеш да ги подредиш в перфектната комбинация.

Няма правилно и грешно… Има безкрайни варианти.

Виждаш ли ги? Създаваш ли ги? Осъзнаваш ли ги?

Освободи се от страха!

Чувствай! Избирай!

Какъв е твоят прозорец на бъдещето?…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=869 0 https://rionamorgan.com/?p=743 https://rionamorgan.com/?p=743#comments Thu, 22 Sep 2011 08:35:13 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=743

Страхуваш ли се от себе си? Страхуваш ли се от онова, което наистина си? От живота, който желаеш?

Не се вписваш в рамки! Ти си луд бяг и бясно препускане… Цял живот опитваш да ги озаптиш. Криеш се зад безумни маски, губиш се в самота.

Жадувана реалност и отминали времена… Сън за живот – истински! Живот в светлина – без планове, без очаквания, без контрол. Свободен!

Това не си Ти – този твой свят… Не си бил Ти от толкова  дълго време.

Цял живот те опитомяват.

Цял живот се опитомяваш.

Следваш правила, предписания… Слушаш съвети. Поправяш ума си, та дано най-накрая успееш да се събереш в себе си.

Кой си ти? Чуваш ли се?

Докога ще се криеш?

Докога ще се гърчиш в окови?

Докога ще се съмняваш?

Отхвърлил си себе си. Не чуваш себе си. Мъчно ти е за себе си.

Прости си!

Позволи си да мечтаеш за различното.

Не се страхувай!

Позволи си да желаеш, отвъд правилата. Позволи си да чуеш душата си!

Свободен!…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Умеем ли да получаваме с благодарност?

Поискай и ще ти бъде дадено! Да можеш да поискаш е умение, граничещо с изкуство.

„Имал съм свои желания, малко пъти в живота си. Винаги ме е преследвала мисълта, че съм твърде незначителен, за да получа, каквото и да било. Все едно нямам право да искам.”

Това отнася ли се за теб?

Истината е, че когато не искаш, не получаваш. И свикваш да нямаш желания, защото не очакваш нищо. Като че ли не заслужаваш да получиш и всички блага са достъпни за някой друг,  не и за теб.

Тогава опитваш да даваш… Има толкова много нуждаещи се. Разбираш ги, защото са като теб. И все пак ти си мъничко повече от тях, защото умееш да даваш…
Дали?!
Раздаваш всичко свое, дори себе си (който и да си ти)…

Може би си чувал, че онзи, който дава – получава. Сигурно се надяваш, че това е начин да достигнеш онова, от което се нуждаеш. Може дори да не искаш да получаваш, защото желанието за теб е като екзотичен плод, който не познаваш.
Или даването е единственото, което ти е останало в опитите да бъдеш значим в собствените си очи.

Какво ти е останало, което успяваш да споделиш?
Случва ли ти се, да се чувстваш изчерпан, изгребан до дъното на собствената си същност?
Живееш ли за другите?

Кой си ти, нямащият нищо?

Човекът, който не иска нищо в живота си… Онзи, който не приема да получи, дори когато Вселената въпреки всичко, му изпраща блага. Раздаващият себе си в името на другите, който с всяка изминала минута се самоизличава от Света…

Поискай и ще ти бъде дадено!
Пожелай с цялото си същество! Без алчност и самодоволство…
Бори се! Не спирай, докато не получиш! Бъди безкомпромисен!
После БЛАГОДАРИ!…
На себе си – за силата, с която си отстоявал желаното.
На Вселената, Бог или онова в което вярваш – за предоставената възможност и попътния вятър.

Поискай! Осмели се! Защото едва, когато имаш, ще си способен да даваш.
Когато нямаш нищо, когато нямаш желания, си се предал. Превръщаш се в нещастна жертва на обстоятелствата. В човек без име, без живот и самоличност.
За да дадеш, ти е нужно да притежаваш нещо. Действай и ще получиш!

Постара ли се достатъчно? Получи ли желаното на 100%, или се задоволи с посредствени резултати?

Поискай и ще ти бъде дадено! Поискай, за да дадеш!

~ Райна Жечева

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=701 0 https://rionamorgan.com/?p=603 https://rionamorgan.com/?p=603#comments Thu, 26 May 2011 07:50:59 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=603 Основна потребност на хората е да живеят в хармонични взаимоотношения с околната среда. Традиционно ролята на психологията, в контактите й с медицината е оценка с бързо нарастваща роля в психотерапията. През втората половина на 20-ти век, обаче се отбелязват множество развития и тенденции, които ускоряват и налагат използването на психолози за голям диапазон от цели в областта на медицината. Смяната към смъртност и увреждания, причинени от хронични заболявания и условия като увреждания при злополуки, отравяния и насилие, изискват спешна намеса. Поведенчески фактори, специално дълготрайни навици като пушене, преяждане, хранителни диети с много мазнини, злоупотреба с алкохол, заемат водещо място в с съвременните причини за смъртности  заболеваемост. 50% от смъртността причинена от водещите десет фактора в САЩ водят до стила на живот.

Формирането на нов клон в психологията (здравна психология), насочен към здравето, с нов подход към него, показва обществения стремеж към идеал, според който здравето е висша ценност, а здравословния начин на живот – естествена форма на поведение.

Здравето е основен ресурс. Хората упражняват контрол върху собственото си здраве и имат възможност да го подобряват.

Здравето е не само отсъствие на болест, болка или натоварване. То е положително психологическо преживяване, вара в себе си, способност за любов и наслада, а също и способност да се тъжи. Здравето е потенциал, позитивен ресурс, равновесие между биологично и психологично състояние (салутогенеза), основно човешко право и солидно социално инвестиране.

В този смисъл психологията на здравето е съвкупност от няучни, образователни и специфични мероприятия, с цел промоция, превенция, терапия на заболяванията, разкриване на причините и отстраняване на последиците.

Основен предмет на здравната психология е болката като чувство. Справянето с болката е основната й задача.

Полето на психология на здравето е всеки един аспект на психологията, който има връзка с преживяванията на здраве и болест. Тя включва методи и средства за подпомагане на това състояние, а здравето е святост и централна ценност.

В контекста на промоция на здравето, то е средство, ресурс, позволяващ на хората да водят продуктивен личен, социален и икономически живот.

Условията за поддържане на здравето не могат да бъдат обхванати без разбирането на вътрешната динамика на развитието на организацията и отношението на организацията една към друга.

Организациите представляват образци за поведение и мислене и формерат ценности. Те имат своята тежест и олицетворяват обществен авторитет. По този начин се формира отношение към собственото здраве и свързаните със здравето ценности.

При справянето с натоварвания за здравето и болести, социалната подкрепа е от особено значение за промоция на здравето. Тя може да бъде реализирана най-ефективно в онези организации и социални системи, където хората се движат ежедневно. Социалната подкрепа може да осигури помощ и съдействие, като изиграе ролята на „буфер” срещу неблагоприятни събития и условия на живот и работа. Може да осигури и положителен ресурс за повишаване качеството на живот:

-     емоционална подкрепа

-     споделяне на информация

-     осигуряване на материални услуги и ресурси и т.н.

Социалната подкрепа е важна детерминанта на здравето и съществен елемент на социалния капитал. Стабилно общество/фирма с много голяма вероятност може да изгради социални мрежи, които предоставят достъп до социална подкрепа, до социални отношения и връзки, които да осигурят достъп до или да мобилизират социална подкрепа за здраве.

Резултатите, към които се стреми промоцията на здравето са: партньорство, работа в екипи, развиване на комуникативни умения, отговорност и грижа на всеки, правителствена политика, здравна култура, по добро здраве.

Целта на настоящата разработка е да предложи кратка програма за здравето на служители във фирма – дставчика на интернет и рекламни услуги.

Обект на изследване са 17 изследвани лица, от които 6 жени и 11 мъже.

Използвани са анкетни карти за изследване на негативната афективност и социална затормозеност на лицата.

Оценяване на DS 14.

Оценяване на негативната афективност и социалната затормозеност.

Скалите за негативна афективност и социална затормозеност могат да се използват като непрекъснати (недискретни) променливи за оценка на всяка от тези две личностови черти сама за себе си. Баловете по двете скали варират от 0-28, и могат да бъдат сметнати по следния начин:

Негативна афективност = сбор от баловете на въпроси  2 + 4 + 5 +7 + 9 + 12 + 13

Социална затормозеност = сбор от баловете на въпроси  1 (с обратен знак/обратен) + 3 (обратен) + 6 + 8+ 10 + 11 + 14

Таблицата по-долу може да бъде използвана за интерпретация на суровите балове по скалата за негативна афективност и социална затормозеност. По негативна афективност интерпретацията за мъже и жени се различава, но по социална затормозеност няма разлики.

Оценка на личност тип D

Що се отнася до оценка на личността тип D, 10 е критичният показател и за двете скали. Изследваните лица се определят като личност тип D, ако  както негативният афект, така и социалната затормозеност са равни или по-високи от 10.

Интерпретация на суровите балове

обща популация ( N= 17)

негативна афективност:

социална затормозеност

Личност тип D

1. Във фирмата работят в по-голям процент лица на възраст от 30 до 39г. – 58.8%
2. В проценти, преобладава общ стаж на лицата от 10-15г – 41.2%
3. Стаж във фирмата – 70.6% от изследваните лица от 1-5г.
4. 58.8% от работещите във фирмата са изпълнители, 35.3% – администрация и 5.9% (1 лице) изпълнява ръководни функции.
5. 58.8% от лицата смятат, че работата им изисква разнообразни умения и способности и необходимост от постоянно усвояване на нови знания.
6. 52.9% от персонала мисли, че поставените задачи не са трудни, а 58.8%, че често работата, която трябва да  се свърши е твърде много и изисква да се направят твърде много неща едновременно.
7. 52.9% мислят, че могат да приложат наученото в работата си.
8. 52.9% от работещите пушат, като 35.3% изпушват над 10бр.цигари на ден.
9. 47.1% страдат от психическо изтощение до 2 пъти и също толкова – повече пъти.
10. 64.7% от работещите се оплакват от тежест и подуване на стомаха, 52.9% от болка в гърдите и сърдечната област, 70.6% от болки в стави и мускули, 64.7%-от нарушения на съня
11. 52.9% не са доволни от заплатата, която получават, а 64.7% мислят да си потърсят друга работа.

Корелации

Съществува корелативна връзка между психическото изтощение и пушенето, както и между психическото изтощение и броя на изпушени цигари. Според коефициента „хи квадрат” корелацията е средна.

Други корелации, които се наблюдават са между:

-     възраст и изисквания за работа – средна и висока корелация

Повечето изследвани лица с по-висока възрастова граница споделят, че в работата си имат възможност да учавстват във вземането на нови решения, а също и че работата им изисква разнообразни умения и способности, както и необходимост от непрестанно  учене във връзка с придобиването на знания.

-     възраст и здравни проблеми – висока корелация

Програма за здравето

за фирма-доставчик на интернет и рекламни услуги

1. Правила и наредби за насърчаване на здравословния начин на живот.
2. Работните места да са в изряден вид и да се поддържа високо ниво на хигиена.
3. Правилен режим на труд и почивка. За работещите с компютър и оборудване, да се спазва условието за почивка на всеки час.
4. За желаещите да се направи малък салон за спорт, релакс и разтоварване.
5. Провеждане на ежегодни профилактични медицински прегледи  за сметка на фирмата.
6. Споделяне на лични празници, с цел приобщаване и социално-психологическа подкрепа.
7. Информационни материали за повишаване на здравната култура в организацията.
8. Насърчаване на отказване от вредни навици, като тютюнопушене и ежедневна употреба на алкохол и стимуланти. Напр. да се ограничи пушенето, като се определи място за пушене вън от района на сградата.
9. Насърчаване на здравословно поведение, свързано с хранителните навици – обедни почивки и примерни менюта за нормално и здравословно хранене.

Промоцията на здравето е процес на предоставяне на възможност на хората да повишават контрола си върху детерминантите  на здравето и да го подобряват. Решенията за формиране на физическата и социална среда на хората се вземат в контекста на политика, управление, икономическа организация, партии и съюзи. В този смисъл промоцията на здравето е не само медицински, а всестранен социален и политически процес, който изисква:

-     създаване на подходящи условия и здравна политика

-     околна среда

-     здравна грамотност

-     инвестиране в здраве

-     социална отговорност

-     жизнени умения

-     здравно образование

-     успешно адаптиране към изискванията на заобикалящата действителност

Твоят Аз?… Изгуби ли се?

Губиш се понякога, защото търсиш несъщественото в себе си. Нещо, с което да се пребориш. Нещо, което да поправиш, да коригираш…

Търсиш околните, за да се огледаш в тях. Търсиш учители, за да те научат кой си. Почти не вярваш, че си истински.

Какво търсиш? Кого очакваш да откриеш зад заключените стени на съзнанието си?

Не са ти нужни учители, за да научиш кой всъщност си ти. Ти самият си учител. Всеки е учител за всеки и ученик, в същото време .

Не се усещаш, като част от цялото? Не откриваш мястото си сред хората? Сам си?

Това е, защото не вярваш, че вече притежаваш достатъчно знания. За  себе си, за другите и за Света.  Не вярваш, че си учител за хората, които срещаш в живота си. Не знаеш, колко си важен на мястото, което ти е отредено от живота – твоя и този на другите.

Всичко, от което имаш нужда, вече го имаш. Понякога дори думите не са от значение… От значение си самия Ти.

Търпение. Мълчание. Смирение.

Учи и учителствай отдадено, безмълвно, безпристрастно…

Опознай любовта, но и болката. Гневът, но и спокойствието. Вярата, но и неверието. Силата, но  и смирението. Знанието, но и невежеството…

Опознай себе си и своя живот! Търпеливо…

Вече знаеш ли къде да търсиш?…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Бог е Вселената, която иска да се прояви чрез теб. Той е твоите очи и уши. Твоето дишане. Думите и вдъхновението ти. Енергия, която тече в тялото ти. Психическа. Космическа. Вселенска енергия. Наречи я както искаш. Наречи я Живот!

Интуицията ти, вярата в твоето Себе, те водят все натам – към твоята божественост.

Задаваш си въпроси, нали? Непрестанно!

Знаеш, че Вселената крие тайни от теб. От всички ни…

Грешиш! Вселената няма тайни, защото всички те са споделени. Знаеш за тях. Раждаш се с тях… Но си забравил!

Избрал си невежеството. Избрал си неверието.

Нужно е само да поискаш, за да си спомниш. Да възнамериш, за да знаеш. Ти вече знаеш!

За вселената в себе си. За интуицията си… За сънищата, в които не вярваш. За гласовете в главата си, които избираш да не чуваш. За музиката в сърцето си…

Понякога е болезнено! Болезнено е да чуваш. Болезнено е да чувстваш, в свят – безчувствен и плътен. Болезнено е да Виждаш, да Знаеш, да Вярваш, докато някой ти обяснява, че Бог е там – между стените на църквата.

Но ти знаеш тайни. От онези, които Вселената ти разкрива всеки ден. Отново, и отново, за да ти напомня за музиката в сърцето ти.

Вярваш ли в Бог?

В кой Бог вярваш?

ТИ СИ БОГ!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях.

Ако търсиш конкретно решение, ако искаш да познаваш себе си, ако искаш да следваш сърцето си, ако не знаеш откъде да започнеш, разбери как можеш да постигнеш повече успех и удовлетворение в областите, които те интересуват Тук:

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ

Твоят Аз! Думите, които изричаш… Думите, които изписваш… Мастилото върху хартията. Пръстите върху клавиатурата.

Цветните картинки, които рисуваш… и безцветните графики…

Картините, които съзерцаваш. Реални. Нереални. Живи или не чак толкова…

Разговорите, които водиш. Хората, с които общуваш – реално, виртуално, духовно… Всякак!

Понякога не пишеш. Не рисуваш. Не говориш с хората. Искаш да си сам. Изморен си! Толкова си изморен… От несбъднати очаквания, от неудовлетворени потребности, от неверие, от самобичуване, от преследване на велики цели, от пропускане на настоящето… От пропускане на маловажното, което по ирония се оказва най-важно в живота ти.

Пропуснати мигове! Безброй неосъзнати моменти, в които си бил невидим за собственото си съществуване. И смисълът на живота ти е станал невидим.

Всичко има значение. Всичко!

Това, което правиш или онова, което не правиш…

Ти имаш значение!

Какви са твоите очаквания СЕГА?

Кои потребности желаеш да удовлетвориш?

Защо никой не е пожелал да те чуе?

А ти  поиска ли? Сигурен ли си?… Желаеш ли го още?

Всичко е от значение! Това, което си пожелаваш също.

Начинът, по който го желаеш. Убедеността, яснотата и вярата, с които го желаеш.

Какво искаш наистина? Можеш ли да видиш, чуеш, усетиш, помиришеш и докоснеш желаното? Можеш ли да го опишеш, нарисуваш… изтанцуваш?…

Можеш ли да го събереш в една, едничка дума?

Почувства ли го?

Онова, което желаеш най-силно в живота си има значение! То е свързано с появата ти на този свят и всичко, което правиш. То е всичко, за което живееш.

Най-хубавото е, че ще го получиш. Винаги получаваш онова, за което копнееш с цялото си същество, макар понякога не по начина, по който си очаквал. Получаваш го в изобилие, когато си готов, когато знаеш какво да правиш с него. Така можеш да споделиш себе си с целия свят.

Всичко което правиш, всичките ти мисли, думи, творения, мечти, призванието ти, децата, действията ти, ежедневието… дори това да бягаш бос по пясъка или да стоиш загледан в облаците… абсолютно всичко ИМА ЗНАЧЕНИЕ.

Така ти изразяваш и пресъздаваш себе си. Влияеш на хората около теб. Влияеш на материалната и нематериалната действителност. Твориш нови реалности!

До къде искаш да стигнеш?

Ограниченията си ги поставяш ти!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт