Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Много хора страдат от недостатъчно себеуважение и са емоционално зависими от другите, поради това, че не са получили необходимите разбиране и благодарност, както и защото са затворени в собствената си личност и не знаят кои са всъщност. Те все още търсят искрата на одобрение в очите на символични или истински родители.

Те, така да се каже, изпитват жажда за одобрение и се боят да не изгубят уважението на тези, в чиито очи съзират това положително пламъче. Истината е, че те живеят в погледа на другите, че са пленници на собствения си образ. Стремежът им е невидим, но ако можеха да се видят тази роля, пред тях щеше да се открие фигурата на просяк. Просяк, който живее в постоянно търсене на одежди, предназначени да прикрият дрипите му, да хвърлят прах в чуждите очи.

Уви, има една ужасна психологическа теорема, която би могла да се формулира така: колкото повече едно същество не умее да се наслаждава на талантите си, толкова по-зависимо е то от чуждото одобрение и толкова повече се затваря в образа си.

И тъй търсеното одобрение никога не е в достатъчно количество, животът си остава незадоволителен. Човек се чуди как да се хареса на другите и как да не изгуби уважението им, като в същото време оставя истинската си сила, пренебрегвайки най-доброто от себе си. Той не е в състояние никога да вкуси от удоволствието на независимостта. А в живота, всъщност най-важното е да обичаш, а не да бъдеш обичан…

~ Из “Най-доброто в нас” – Ги Корно

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Имаш ли очаквания в любовта? Ако е така, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че липсите и дефицитите пораждат очаквания, не любовта.

Ако искаш любимият човек да прави неща за теб, да бъде само твой, да ти показва непрекъснато колко си специален за него, да се грижи за теб, да ти подарява подаръци, да се ожени/омъжи за теб и т.н. и т.н. имай предвид, че всички тези очаквания са компенсация за недостатъчната ти любов към него/нея… и още по-лошо – за липсата на любов към Себе си.

Защото търсейки всички тези прояви на любов, доказателства за любов от другия, ти всъщност търсиш потвърждение отвън, че си обичан. Търсенето на доказателства за любов означава, че сам себе си не обичаш и очакваш от другия да запълни тази болезнена нужда, този глад за любов, която търсиш, но нямаш в себе си.

Нямаш ли любов в себе си, не обичаш истински никого, защото любовта не е към някого… Истинската любов е в теб, тя се излива от и чрез теб, тече от и към теб. Тя е към всичко и всички, извън и вътре в теб.

Имаш ли очаквания, значи нямаш любов и не умееш да обичаш пълноценно, защото любовта не може да бъде изискваща… Никога! И защото обичаш ли наистина някого, ти го приемаш такъв какъвто е и не искаш да го променяш. Не е нужно и да променяш себе си, заради него.

Може би в момента има някой, близък на сърцето ти човек?

Може би не е до теб сега, може би ти липсва?

Когато обичаш ти си щастлив, независимо къде е този човек сега и без значение дали е някъде другаде, на минути, часове или дни разстояние. И не изискваш, няма недоволство, нито очаквания … Само една тиха топлина, сгушена в сърцето ти, която те изпълва и те прави по-добър от самия теб.

Да обичаш е най-простото и най-сложно нещо на света.

Искаш любов? Превърни се в любов!…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Обещай си, повече никога да не позволяваш да живееш така, както ТРЯБВА, както някой ти казва, че трябва, както някъде е писано, че е правилно.

Обещай си, че повече никога няма да играеш роли,  да бъдеш някой, който никога не си бил наистина, но някъде си чувал, че трябва да бъдеш.

Обещай си, че няма да прибягваш към манипулации и игри, чрез които да привличаш другите към себе си… защото целият този пиар, накрая те обрича да бъдеш заобиколен от хора, които никога не са били привлечени от ТЕБ и истинската ти същност, а от маските, които вече от дън душа мразиш.

Обещай си, че от тук нататък ще откриеш автентичното си Аз и ще се застъпиш здраво за СЕБЕ си, защото това е всичко, което ще вземеш и ще ти остане на края на пътя ти.

Обещай си, че ще изпълниш обещаното, не пред някакъв невидим Бог, нито пред света и хората, а пред ТЕБ самия, защото твоят Аз Е и си остава първия и последния авторитет в живота ти, пред който ще се изправиш.

Обещай си!… Защото задължение на душата е да бъде вярна на своите желания.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Чувствал ли си се объркан? А въпросът: „Кой съм Аз?“ се промъква тихо в съзнанието ти, измъква те от зоната ти на комфорт, не ти дава миг спокойствие… И може би дори мислите, думите, преживяванията се губят притъпени в мъглата на объркването.

Отново онова чувство… Усещането, че си копие! Програмирано, бледо копие, манипулирано от нечий блестящ ум, с цел да бъде неразличимо. Едно от всички онези бледи копия, белязани с автографи на велики създатели, превърнали човешкото в печеливша търговска марка… копия с еднакви етикети – хиляди, милиони, милиарди…

И странно, дори думите мълчат, и вдъхновението на преживяното, в миналото, в настоящето, в бъдещето…

Отвори очи, дори и затваряйки ги в мечтите, в желанията си, в прозренията… Отвори очи и виж, усети, чуй онова тихо Аз, вътре в теб. Една същност приютила хиляди тайни…

Събуди се, ти не си копие!

Дай си време и точно Сега си задай два от най-важните и движещи въпроси в живота си: „Кой съм Аз?“ и „Какво наистина искам, в този мой живот?“

Отговорите ще се появят, може би сега… или пък по-късно, когато си готов за това.

Изживей го, защото сигурно е важно за теб!

Позволи си да Бъдеш,

да правиш,

да създаваш,

да твориш,

да живееш,

да мечтаеш,

като виждаш, чуваш, преживяваш, чувстваш от позицията на едно уникално, ново Аз. Едно по-умиротворено, по-висше твое Аз, освободено от очакванията, предвижданията, желанията на егото ти, как твоя живот, как Ти въздействаш и променяш съществуването на другите. Защото последното никога не е и не би трябвало да бъде твоя грижа и цел. Защото искаш или не искаш, ти така или иначе променяш другите, променяйки себе си. Неизбежно! Непрекъснато…

И може би вече Разбираш, може би Осъзнаваш, че не можеш, че не искаш вече нито минута повече, да живееш живота си, цитирайки чужди думи, следвайки чужди мъдрост и истини, повтаряйки изпитани вече /уж/ формули за успех. Защото единственото, което желаеш е да създадеш своя неповторим, уникален и автентичен живот. Твоят Живот!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>

Страхуваш ли се от бъдещето?

Неизвестното плаши ли те?

Съществуват различни форми на страх. Страх от смъртта, от живота, страх от самота, отхвърляне, загуба, болка… Понякога страховете ни са неясни и неразбираеми, а за да вникнем дълбоко в тяхната първопричина е нужно,  първо  да имаме желание да ги разберем.

За осъзнаването на страховете помага, да си задаваш въпроси. Запиташ ли се: „От какво в действителност се страхувам?“ и „Какво наистина лежи в основата на този страх?“, отговорите сами се появяват. Вътре в теб… Защото всички отговори са там, в дълбините на твоята същност.

Една от формите, които приема страхът, е страх от неизвестното. Той е опит на ума да превъзмогне своята несигурност. Практически този страх се материализира в търсене на стабилност отвън, на лек, който да облекчи дискомфорта, който неизвестността провокира.

Когато умът открие нещо или някой, за което или когото вярва, че ще облекчи и излекува чувството му за несигурност, той се привързва към това нещо или някой, с вярата, че е открил своето лекарство. Дисфункционалните и зависими отношения са едно от проявленията на твърде силната привързаност към хора, които обичаме /или си мислим, че обичаме/. Тази нездрава привързаност често провокира болка.

 „Ако се привържем към нещо или някого, това външно „покривало на несигурността“ в крайна сметка ще ни предаде. Животът подобно на река, постоянно се движи и променя. Привързаността е подобна на застоялите, пълни с водорасли езера покрай реката.

Настояваме нещата да си останат, такива, каквито са, за да не загубим обекта на своята привързаност. Поради това ние се съпротивляваме на потока на живота. Съпротивлението поражда болка. Болката от застоя е непоносима, тъй като тя отрича живота“

~ Сал Ракели – „Живот на предела“

Да търсиш сигурност извън Аз-а, означава доброволно да отдадеш силата си на другите. Никой и нищо, нито човек, нито никакво количество пари, власт и слава, не могат да те спасят от несигурността.

Колкото по-отделени и самотни се чувстваме, толкова повече се стремим към единение и свързване с друго човешко същество и това ни се струва напълно нормално. Истината е, че привързването, провокирано от дефицити, не може по никакъв начин да премахне съществуващото в Аз-а разделение. В действителност, сигурността идва отвътре.

Време е да променим съзнателно програмите, които ни внушават, че сигурността и щастието могат да дойдат отвън.

Как да променим това програмиране?

Чрез осъзнаване!

Да си целенасочено центриран и съзнателен, да се научиш да наблюдаваш от позицията на безпристрастен наблюдател, какво се случва в живота ти във всеки един момент, тук и сега, е първата крачка към това осъзнаване.

Наблюдавай какво се случва в теб на телесно, ментално, емоционално ниво.

Как се чувстваш?

Какви са мислите, които ти минават?

Какви са емоциите, които дадена ситуация и/или човек, провокират в теб?

Как реагира тялото ти?

Забелязвай и обръщай внимание на хората и обстоятелствата около теб.

Как резонират в дълбочината на същността ти думи, случки, провокации?

Как реагираш в дадена ситуация?

Необходимо е да престанем да действаме първосигнално и автоматично, въз основа на обременяващи реакции залегнали в паметта ни. Нужно е да се освободим от илюзорните страхове, излизащи отвъд функцията да ни защитават. Страхът от несигурността е само един от тях.

Искаш ли да се освободиш от ограниченията си и да приемеш промяната, която ще направи живота ти пълноценен? Тогава заобичай несигурността и провокациите на неизвестното.

Или предпочиташ да се придържаш към зоната си на комфорт, воден от страховете си?… Изборът е твой!

Готови ли сте да започнете да гледате на себе си като на човек, способен да въздейства върху своята реалност в посоката, в която желае?

Ако сте от хората, на които:

• им е омръзнало да живеят в постоянен стрес, напрежение, недоволство и отсъствие на енергия
• искате да възприемате трудните моменти без излишни борба, страдание и болка
• искате да се радвате на живота

тази аудио хипноза ще Ви помогне за успешно справяне с проблема.

Какво Е и какво НЕ Е Хипнозата, както и какви са ПОЛЗИТЕ от нея, можете да разберете повече ТУК >>> ХИПНОЗА И ХИПНОТЕРАПИЯ

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Срещал ли си хора, които имат отчайваща потребност да бъдат необходими на другите? Може би познаваш някои от тях. Вероятно дори, има такива хора измежду най-близките в живота ти.

Сигурно си забелязал, че това са хора, които си избират помагащи професии като: лекари, терапевти, учители, ментори и др. Изключително любящи, благородни, алтруисти и себепожертвователни, често се претоварват, като поемат „товар на раменете“, превишаващ границите на личната им отговорност.

Започнеш ли да ги наблюдаваш и вникваш по-надълбоко в същността им виждаш, че често осмислят своето съществуване и придават стойност на собствената си личност предимно чрез грижата и помощта за околните.

Разбира се, в настоящата действителност,  нараства необходимостта от такива личности. Те често правят света по-добро място за живеене. И все пак, сигурно ще се съгласиш, че преди да се втурнем да помагаме и се грижим, е важно първо да си отговорим на въпроса: Доколко помощта, грижата, мисията в живота ни, са свързани с осъзнато даване и себеразгръщането ни в света и доколко мисионерството е опит за компенсация, израз на липсата на себеусещане за себе си, извън другите? Себеусещане, което се подхранва предимно от нуждата от благодарността на околните към теб…

Само си представи как би се чувствал, ако непрестанно следваш програма, основаваща се на вярването: „Моят живот и моето съществуване са лишени от смисъл,  ако околните нямат нужда от мен!“

Вероятно вече разбираш, че това вярване, тази програма си имат своя основа, която е поставена от родителите и значимите авторитети в детството.

✓ Ако си стоял сам твърде често и твърде дълго, защото мама и татко са работели много

✓ Ако си отгледан предимно от баба и дядо или бавачки

✓ Ако изведнъж се е появило братче или сестриче, и вниманието към теб рязко е намаляло

✓ Ако е имало болен в семейството и грижите за него са били предимно за него, а не към теб

✓ Ако ти самият често си боледувал и са те оставяли в болница

✓ Ако си бил предаван и критикуван от значимите други

✓ Ако си имал нужда от подкрепа, а не си я получавал

✓ Ако си преживявал унижения

✓ Ако си израстнал в дисфункционално семейство с развод, насилие и  т.н. и т.н.

най-вероятно си изпитвал: емоционален глад и съпровождащите го страх, вина, срам, чувство за собствена незначителност, безпомощност, липса на контрол, гняв, разочарование и още маса емоции, които  бавно и сигурно са подкопавали самоувереността и живота ти. Следователно на по-късен етап болезнената нужда да се чувстваш приет, подкрепен, важен, значим, обичан и др. е придобила невъобразими размери. Не бива да се пренебрегва факта, че тази нужда често е скрита, неосъзната и рядко вярваме, че мотивите ни са провокирани от нея.

Вече разбираш някои от причините за  дълбоко вкоренените вярвания и програми, провокиращи компенсаторната грижа за другите. За съжаление, това поведение може да доведе до много болка, защото „родителстването“ спрямо околните е нерядко натоварено с поемане на чужди отговорности и товари, и води до емоционални зависимости и загуба на самоличност.

Ето защо  трябва да помниш:

Ти не си тук ЗАРАДИ другите, а си тук ЗАЕДНО с другите!

Мисията и отговорността ти към хората, не трябва да са по-важни от мисията и отговорността ти към самия теб.

Учи, вземай своите уроци и поуки чрез другите, но и отделно от тях.

Изграждай собствена независимост.

Никога не забравяй – Ти си най-важната и значима личност в собствения си живот!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

“Ние всички сме втъкани в платно от невидими връзки. Тази тъкан непрекъснато се променя и развива. Това поле е директно изградено  повлияно от нашето поведение и нашето разбиране. “

- Дейвид Бом

Да бъдеш сам, не означава, че нямаш връзка. На първо място вие винаги сте със Себе си. Второ, вашата душа ви дава това, от което имате нужда, било то връзка или свободно пространство.

Когато имате връзка, задачата е да общувате с душата на другия човек. Когато имате пространство, общувате със собствената си душа и Божественото присъствие във всички неща.

Можете да имате връзка с храна или телевизията, с вашето въображение, светло тяло, физическо тяло или с нефизически същества. Може да обичате хора, които все още не познавате.

Истината е, че е невъзможно да бъдете отделени от другите или да спрете да резонирате. Вие принадлежите към единно поле от създания, които вибрират на същата вълна като вас.

~ Пени Пиърс – “Честотата на вибрациите”

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Здравословните лични граници се изразяват главно в способността да поемаш отговорност за собствените си действия и емоции като Не носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Личните граници предполагат достатъчно високо ниво на самоуважение и ниско ниво на нужда от хората около теб.

Липсата на достатъчно сила и енергия в Аз-а, не добре оформения, слаб Аз, води до слаби граници. Слабите граници, от своя страна те принуждават да живееш чрез другите и живота на другите.

В този смисъл има два типа хора със слаби граници:

• Хора, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите и действията на другите.
• Хора, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции, респективно – действия.

Личности, които са несигурни и емоционално зависими имат отчайваща нужда от любов от другите. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.

Когато твърде много се грижиш и поемаш отговорност за другите се поставяш в ролята на спасител. Така имаш илюзорната представа, изразяваща се в убеждението че: “Другите имат нужда от мен, следователно аз съм значим човек!“ А щом някой се нуждае от теб, следователно това е израз на любов.

Обратно – ако непрекъснато се поставяш в ролята на жертва и обвиняваш другите за начина по който се чувстваш, имаш очакването, че все някога, някой ще дойде и ще те спаси. Така ще получиш доказателство за любовта, от която се нуждаеш.

Жертвата и спасителят се намират в наркотична зависимост един от друг. Те подминават силни и уверени личности, поради това, че солидните лични граници на уверения партньор не провокират рехавите граници на несигурния. Сигурният партньор се струва на несигурния – скучен, безинтересен, „няма химия“…

Личността със силни граници не се страхува от  гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Човекът със слаби граници се ужасява от тези неща.

Изграждането на здравословни граници включва на първо място работа върху осъзнаване на проблема, водещ до липса на граници, в дълбочина. Разкриване на личната история, на дълбоките и неизлекувани травми от детството, както и преминаването през определени етапи на възстановяване включващи:

- изграждане на ново възприятие за себе си

- преглед и анализ на границите, които са били нарушени

- граници за вербално и физическо насилие

- преустановяване на превръщането в жертва /или спасител/ – назависимо кой е прав

- незабавно преустановяване на индивидуалните натрапчиви импулси

- освобождаване от нездравословни отношения и зависимости

- нови преживявания и изграждане на независимост

Процесът по изграждане на здравословни граници изисква осъзнаване, разбиране, време и енергия за справяне. При всички положения е необходимо условие за балансиран живот и удовлетворяващи отношения. Защото няма авторитет без граници!….

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>