Защото в крайна сметка
смъртта може само да ни отнеме времето,
възможността да се усмихваме,
да изядем една ябълка,
да произнесем слово,
да вървим по земята, която обичаме,
да разпалваме всекидневно любовта,
да подадем ръка, да свирим на китара,
да вдъхнем надежда.

Тя само променя пространствата ни,
местата, където да положим тялото си,
да танцуваме под луната или да преплуваме река,
да отдъхнем на някое легло, до стигнем до друга пътека,
да седнем на някой клон,
да пеем надвесени от прозорците.

Смъртта може да направи всичко това.
Но да отнеме живота?… Да отнеме живота не може.
Само се преструва, че може… защото животът…
животът е факла, която се предава от ръка на ръка,
от човек на човек, от семе на семе,
щафета устремена само напред,
едно непрестанно пътуване към бъдещето,
като светлина, която прогонва
безвъзвратно мрака.

~ Хамлет Лима Кинтана