Основното условие за това да бъдем себе си е да живеем според предназначението си, вместо според очакванията на другите. Предназначението ни е онова, в което сме най-добри сред всички хора на света. Ако ние не го следваме, ако не сме верни на себе си, кой ще бъде? Кой може да бъде?

Ако ние не правим това, заради което сме тук, никой друг не може да го направи. То ще остане недовършено, чак докато не склоним да свършим своята част от работата, докато не изберем да бъдем себе си.

Повечето хора се страхуват от своето предназначение и от величието, което им се струва, че се изисква от тях. Когато бягаме от призванието си, ние бягаме от любовта, страстта и щастието. Повечето от нас се чувстват недостойни за тези неща или се опитваме да контролираме позитивните чувства, защото се страхуваме, че не бихме могли да ги понесем. Това са само симптоми на страха, който ни е откъснал от нашата истина, вътрешно прозрение и величие.

Най-великото изкуство, най-великият дар, който можем да дадем, е да бъдем себе си. Когато сме себе си в цялото си великолепие, ние показваме колко много обичаме света. Когато разгърнем присъствието си цялостно, ще се превърнем в най-големия подарък, който можем да дадем на живота.

Можете ли днес да си представите, как рисувате великолепна картина – истински шедьовър. Тази картина сте вие и вашия живот. Да бъдете себе си, означава да бъдете художника с вдъхновена ръка, четката с истински цветове и картината – всичко наведнъж.

Най-великото изкуство е да бъдете себе си, затова подарете този шедьовър на себе си и на живота.

~ Чък Спезано – Из „Ако боли, не е любов“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>