Можем да преминем отвъд зоната на спокойствието си, да напрегнем сили и  да се постараем да надминем собствените си и чужди очаквания. Можем да подхождаме към живота си в духа, изразен от президента Джон Кенеди в началото на 60-те години, когато казва: “Избираме да отидем до луната през това десетилетие – не защото е лесно, а защото е трудно.”

Мартин Лутър Кинг казва: “Само, когато е достатъчно тъмно, виждаме звездите.” По кой път няма сенки? Не можем да се боим от бедите, нито да се отчайваме при появата им. Често тъкмо така откриваме пътя си, тъй като в мрака се налага да търсим, а търсейки – намираме прозрения, яснота и мъдрост. Затова наберете кураж и знайте, че почтеното пътуване си струва всички битки, пред които ни изправя.

Когато времената са тежки, помнете, че и вашето време ще дойде. Не е необичайно да преживееш цикъл от разочарования, когато започнеш да следваш някоя мечта. Всъщност в един или друг момент може да изглежда, че всичко отива по дяволите. Най- добрата противоотрова за такива моменти е да ги приемеш като знак, че те очаква нещо по-добро. Наречете го мисловна игра, ако щете, но действа. Предвкусването на нещо хубаво, което те очаква зад ъгъла, повдига духа ти така, че можеш да видиш нови алтернативи, да запазиш фокуса си и да се заемеш да направиш необходимото, за да се погрижиш хубавите неща да се материализират.

Понякога си мислим, че най-много искаме спокоен живот, но всъщност имаме нужда от възможността да се стремим и борим за стойностна цел, която сами сме избрали. Чрез тази битка ние преодоляваме пропастта между онова, което сме, и онова което можем да бъдем.

~ Из “Наръчник на практичния мечтател” – Пол и Сара Едуардс

Откриването на ползи от преживяването на травми може да доведе до истинско преобразуване на личността. Загубата може да прехвърли личността в нови роли и непознати ситуации.

Когато предизвикателството или травмата са дълбоки, нарушавайки равновесието на човека и принуждавайки го да застава срещу приоритетите си, чувството на значимост и идентичност, следствието за него е лично израстване, получаване на допълнително сила и дори „заякване“.

Установено е, че след различни травматични случаи като: болест, загуба на жилище, развод, военнопленничество, изнасилване и др., изследвани лица са споделили за следните преобразуващи преживявания:

- Възобновяване на вярата в собствените ти сили да претърпяваш и побеждаваш

- Подобрени взаимоотношения – в частност, откриване на това, кои са истинските ти приятели и на кого наистина можеш да разчиташ. Някои взаимоотношения преминават успешно през изпитанията, други се провалят.

- Усещането за по-голяма близост и повече състрадание към други, които страдат.

- Развиване на по-дълбока, по-сложна и по-удовлетворяваща философия за живота.

Изследването върху посттравматичното израстване предлага много ценни добри новини на онези от вас, които се сблъскват с трудности и кризи. Не само, че можете да оцелеете, не само можете да се възстановите, но и можете да израснете.

Понякога пречките са толкова мощни, че призовават за търсене и създаване на стратегии. Посттравматичното израстване и достигането на щастие не означават винаги да сте радостни и безгрижни. Трудният път, който води до по-удовлетворяващ и по-значим живот може да е затрупан с камъни и прекъсван от пропасти. Няма абсолютно нищо хубаво в една трагедия и загуба, но може да излезе нещо ценно от борбата с техните последици.

~ Използван източник: “Пътят към щастието” – Соня Любомирски

Кралят си отишъл в къщи и повикал тримата си синове. Дал на всеки от тях по една торба със семена и им казал, че тръгва на дълго пътуване.

- Това може да отнеме няколко години – една, две, три, може би повече. И това ще бъде нещо като тест за вас. Тези семена ще трябва да ми ги върнете, когато аз се върна. Този, който ги е предпазил по най-добрия начин, ще стане моят наследник.

И той тръгнал на своето дълго пътуване.

Първият син заключил семената в железен сейф – защото, когато баща им се завърне, той ще трябва да му ги върне така, както той му ги е дал.

Вторият син си помислил: „Ако ги заключа така, както моя брат направи, тези семена ще умрат. А мъртво семе не е никакво семе. И моят баща ще оспори, че ми е дал живи семена, които са можели да покълнат, а тези, които му давам са мъртви, не могат да растат. Така че той отишъл на пазара и ги продал, но запазил парите. Той си казал, че когато баща му се завърне, той ще отиде отново до пазара и ще закупи нови семена, които ще даде на баща си.

Но третият бил най-добрият. Той отишъл в градината и разхвърлял семената наоколо.

След три години, когато бащата се завърнал, първият син отворил сейфа. Всички семена били мъртви, вонящи. Тогава бащата казал:

- Какво?! Това са  семената, които ти дадох? Моите имаха възможност да разцъфнат и да пръскат аромат навсякъде, а тези пръскат само смрад! Това не са моите семена!

След това отишъл при втория син. Той изтичал до пазара, купил семена и се завърнал обратно като казал:

- Това са семената.

Бащата казал:

- Ти си по-добър от първия, но все още не толкова способен, колкото бих искал.

Тогава отишъл при третия син. С голяма надежда, но и с голяма тревога: „Какво ли е направил той?“

А третият му син го завел в градина, където милиони цветя били разцъфнали, милиони цветя имало навсякъде и казал:

- Това са семената, които ти ми даде. Скоро ще събера семената от тях и ще ти ги дам обратно. Точно сега те се подготвят да бъдат събрани.

Бащата казал:

- Ти си моят наследник. Това е начинът по който човек трябва да се отнася към семената.

Семето никога не е в опасност, запомни това. Каква може да бъде заплахата за едно семе? То е предпазено изцяло. Но растението е винаги в опасност, растението е много меко. Семето е като камък, твърдо, скрито зад твърда коричка. Растението трябва да премине през хиляда и една опасности. И не всички растения ще достигнат до тази височина, когато ще могат да разцъфтят, да се превърнат в хиляда и едно цветя… Много малко хора достигат до втория етап, и съвсем малко от тези, които достигат до втория етап, достигат до третия, етапа на цветето. … Не оставай семе. Събери кураж – куража да оставиш егото, куража да оставиш сигурността, куража да пуснеш безопасността, куража да бъдеш уязвим.

~ ОШО

Може да вземеш веднага решението, че възнамеряваш да поддържаш властта си. Така ще позволиш на всичко външно да си остане отвън. Просто помни, че когато си в отпуснато състояние, решението на твоя проблем идва само.

Не използвай заплетени начини за овладяване на стреса. Освободи го! Позволи му да те напусне. Ти владееш тялото си. Просто кажи: “Спокойно, успокой се.”

Визуализирай как прекрасна бледолилава енергия се влива направо през темето ти, циркулира в тялото ти, а после си представи, че всяка твоя молекула вибрира в идеална хармония с Божествените закони. Ти си напълно отпуснат. Ти владееш себе си. Няма стрес, където има релаксация.

Поеми контрол върху живота си – той започва от ума.

~ Боб Проктър

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!