Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>