Имаш ли очаквания в любовта? Ако е така, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че липсите и дефицитите пораждат очаквания, не любовта.

Ако искаш любимият човек да прави неща за теб, да бъде само твой, да ти показва непрекъснато колко си специален за него, да се грижи за теб, да ти подарява подаръци, да се ожени/омъжи за теб и т.н. и т.н. имай предвид, че всички тези очаквания са компенсация за недостатъчната ти любов към него/нея… и още по-лошо – за липсата на любов към Себе си.

Защото търсейки всички тези прояви на любов, доказателства за любов от другия, ти всъщност търсиш потвърждение отвън, че си обичан. Търсенето на доказателства за любов означава, че сам себе си не обичаш и очакваш от другия да запълни тази болезнена нужда, този глад за любов, която търсиш, но нямаш в себе си.

Нямаш ли любов в себе си, не обичаш истински никого, защото любовта не е към някого… Истинската любов е в теб, тя се излива от и чрез теб, тече от и към теб. Тя е към всичко и всички, извън и вътре в теб.

Имаш ли очаквания, значи нямаш любов и не умееш да обичаш пълноценно, защото любовта не може да бъде изискваща… Никога! И защото обичаш ли наистина някого, ти го приемаш такъв какъвто е и не искаш да го променяш. Не е нужно и да променяш себе си, заради него.

Може би в момента има някой, близък на сърцето ти човек?

Може би не е до теб сега, може би ти липсва?

Когато обичаш ти си щастлив, независимо къде е този човек сега и без значение дали е някъде другаде, на минути, часове или дни разстояние. И не изискваш, няма недоволство, нито очаквания … Само една тиха топлина, сгушена в сърцето ти, която те изпълва и те прави по-добър от самия теб.

Да обичаш е най-простото и най-сложно нещо на света.

Искаш любов? Превърни се в любов!…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Обещай си, повече никога да не позволяваш да живееш така, както ТРЯБВА, както някой ти казва, че трябва, както някъде е писано, че е правилно.

Обещай си, че повече никога няма да играеш роли,  да бъдеш някой, който никога не си бил наистина, но някъде си чувал, че трябва да бъдеш.

Обещай си, че няма да прибягваш към манипулации и игри, чрез които да привличаш другите към себе си… защото целият този пиар, накрая те обрича да бъдеш заобиколен от хора, които никога не са били привлечени от ТЕБ и истинската ти същност, а от маските, които вече от дън душа мразиш.

Обещай си, че от тук нататък ще откриеш автентичното си Аз и ще се застъпиш здраво за СЕБЕ си, защото това е всичко, което ще вземеш и ще ти остане на края на пътя ти.

Обещай си, че ще изпълниш обещаното, не пред някакъв невидим Бог, нито пред света и хората, а пред ТЕБ самия, защото твоят Аз Е и си остава първия и последния авторитет в живота ти, пред който ще се изправиш.

Обещай си!… Защото задължение на душата е да бъде вярна на своите желания.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

1. Събитията в този свят не ви разгневяват. Вашите „горещи мисли“ създават гнева ви. Дори когато се появи истински отрицателно събитие, смисълът, който вие му придавате, определя емоционалните ви реакции.

Идеята, че вие отговаряте за гнева си, в крайна сметка е във ваше предимство, защото ви дава възможността да постигнете контрол и да направите свободен избор как искате да се чувствате. Ако не беше това, ще сте безпомощни да контролирате емоциите си; те ще са необратимо свързани с всяко външно събитие в този свят, чиято по-голяма част в крайна сметка е извън вашия контрол.

2. През по-голямата част от времето гневът ви няма да ви помогне. Той ще ви обездвижи и ще замръзнете във враждебността си, без никаква продуктивна цел. Ще се чувствате по-добре, ако поставите ударението върху активно търсене на творчески решения. Какво можете да направите, за да коригирате трудността или поне да редуцирате възможността да се опарите по същия начин в бъдеще? Тази нагласа ще елиминира в определена степен безпомощността и фрустрацията, които ви изяждат, когато чувствате, че не можете да се справите ефективно със ситуацията.

Ако не е възможно достигането до решение, тъй като провокацията е изцяло отвъд контрола ви, само ще увеличите нещастието си с негодуванието, така че защо не се отървете от него? Трудно, ако не и невъзможно е да изпитвате гняв и радост едновременно. Ако смятате, че гневът ви е особено ценен и важен, помислете за един от най-щастливите моменти в живота си. Сега се запитайте: „Колко минути от този период на спокойствие и ликуване съм готов да сменя за изпитването на фрустрация и раздразнение?“

3. Мислите, които генерират гняв, през по-голямата част от времето ще съдържат изкривявания. Коригирането им ще намали гнева ви.

4. В крайна сметка гневът ви е породен от убеждението ви, че някой действа несправедливо или някакво събитие е нечестно. Интензивността на гнева ще се засилва пропорционално на сериозността на възприеманата злонамереност и ако действието се смята за преднамерено.

5. Ако се научите да разглеждате света през очите на другите, често с изненада ще осъзнавате, че чуждите действия не са несправедливи от тяхна гледна точка. Несправедливостта в тези случаи се оказва илюзия, която съществува само във вашето съзнание. Ако сте готови да се откажете от нереалистичната идея, че вашите концепции за истина, справедливост и честност се споделят от всеки, голяма част от негодуванието и фрустрацията ви ще изчезне.

6. Другите хора обикновено не смятат, че заслужават вашето наказание. Следователно е малко вероятно отмъщението да ви помогне да постигнете някакви положителни цели във взаимодеъйствията си с тях. Яростта ви често ще причинява единствено допълнително влошаване и поляризация и ще действа като самоизпълняващо се пророчество. Дори ако временно получавате, това което искате, всякакви краткосрочни печалби от такава враждебна манипулация ще се неутрализират в дългосрочен план от негодуванието и отмъщението на хората, които са обект на вашата принуда. Никой не обича да бъде контролиран или насилван. Това е причината системата от положителни награди да работи по-добре.

7. Голяма част от гнева ви включва вашата защита срещу загубата на самооценка, когато хората ви критикуват, не са съгласни с вас или не успяват да се държат така, както вие искате. Такъв гняв винаги е неуместен, защото само собствените ви отрицателни, изкривени мисли могат да ви накарат да загубите самооценката си. Когато обвинявате другия заради чувствата си на безполезност, винаги се самозаблуждавате.

8. Фрустрацията е резултат от нереализирани очаквания. Тъй като събитието, което ви е разочаровало е част от реалността, то е реалистично. Следователно фрустрацията ви винаги е резултат от вашите нереалистични очаквания.

Имате правото да се опитате да влияете върху реалността, за да я направите по-съответстваща на очакванията ви, но това не винаги е практически осъществимо, особено когато тези очаквания представляват идеали, които не съответстват на концепцията на всеки друг за човешката природа.

Най-простото решение ще е да промените очакванията си. Например някои нереалистични очаквания, които водят до фрустрация са:

• Ако искам нещо /любов, щастие, повишение и т.н/, го заслужавам.
• Ако работя усилено за нещо, трябва да имам успех.
• Другите хора би трябвало да отговарят на моите стандарти и да вярват в моята концепция за „справедливост“.
• Би трябвало да съм в състояние бързо и лесно да решавам своите проблеми.
• Ако съм добра съпруга, съпругът ми е длъжен да ме обича.
• Хората би трябвало да мислят и действат така, както го правя аз.
• Ако съм добър към някого, той би трябвало да отвърне със същото.

9.Просто е детинско поведение да се цупите и да настоявате, че имате право да бъдете гневни. Разбира се, че е така – гневът е законен. Критично важният въпрос е: във ваше предимство ли е да сте гневни? Вие или светът наистина ли ще имате полза от вашата ярост?

10. Рядко имате нужда от гнева, за да бъдете хора. Не е вярно, че ще сте безчувствен робот без него. В действителност, когато се отървете от тази кисела раздразнителност, ще почувствате по-голям плам, радост, спокойствие и продуктивност. Ще преживеете освобождение и просветление.

 ~ д-р Дейвид Д. Бърнс – „Да се чувстваш добре“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Замисляли ли сте се, защо понякога нашите мечти, желания и очаквания по-скоро пречат и разстройват отношенията с партньора, отколкото да помагат?

Мечтаете ли за идеалния партньор?

Някои хора са толкова взискателни, а претенциите им така високи, че в целия свят, за съжаление, не може да се намери мъж или жена, които да съотвестват на образа, който са си създали и търсят.Понякога дори се оказва, че качествата, които очакват да открият в партньора-мечта, съвсем не са необходими за успешни семейни отношения.

Ако вие през цялото време придирчиво сравнявате потенциалния кандидат-любим с образ, съответстващ на идеала ви, най-вероятно ще лишите себе си от възможности за прекрасни взаимоотношения с реални хора. Възможно е човекът срещу вас да не е толкова красив или издигнат в обществото, колкото на вас ви се иска, но това не означава, че няма какво да ви предложи.

Когато човек не живее в реалността, той е склонен непрестанно да идеализира.

Ние търсим в партнора съвършенство, което не е присъщо на човешката същност като цяло. А защо го правим?

Защото си представяме, че такъв образ ще ни даде възможност да живеем спокойно, безметежно и щастливо. В крайна сметка се оказва, че не търсим любов, а защита, удобства и възможност за осъществяване на мечтите си посредством другия. Ако ние действително  желаем да реализираме свой план за живота или имаме свои мечти – защо тогава не го постигнем сами със собствени сили?

Може би в търсене на идеала поне за миг  успяваме да излезем извън пределите на собствената си личност.  Но може ли да ни даде идеалният партньор, желаното, ако въобще такъв съществува?

Често сме чували някого да казва: „Когато бъдем заедно аз ще мога, ще успея да…“

Сигурна съм, че има много начини изречението да бъде довършено. Ваши си начини…

Маса хора, например считат, че бракът може да направи личността съвършена. Това е илюзия основана на вярата, че някой друг или нещо друго, в случая бракът,  може да направи за нас, онова, което ние сами не успяваме да направим за себе си. Истинският проблем произлиза от недоверието, в недостатъчното уважение  в себе си и собствените сили. Когато не вярваме в себе си достатъчно, имаме очаквания, че съвършенството и щастието ни, зависят от другите.

Вдействителност, никой освен вас не може да се погрижи за вас и не може да ви направи пълноценни личности без вашето  лично участие.

Не съществува човек, който може да бъде по-добър за нас и собствения ни живот от нас самите. Истинското съвършенство, предизвикателството пред което сме изправени е да преодолеем и приемем както позитивите си, така и дефицитите и слабостите си.

Що се отнася до любовта и нашите търсения, често в основата им излиза наяве и потребността от сигурност, споделеност, съпричастност с другия.

Съществуват очаквания, че партньорът ни трябва да стои срещу нас, да ни гледа в очите и да отгатва какво се случва вътре в душата ни след което да се заеме с нелеката задача да ни утеши.  Често казваме: „Аз търся разбиране и съчувствие…“

Мисълта, че любимият човек лесно може да разбере всички наши потребности и желания, да се досети за тях, без дори да говорим за нуждите си е поредната илюзия.

Напълно се заблуждаваме ако си мислим, че някой може да прочете мислите ни, пък било то и най-близкото ни същество. Преди всичко не би трябвало да го очакваме ако ясно и точно не споделим и предявим желанията и потребностите си. Това не е лесно, защото се случва и самите думи, вместо да помогнат  да доведат до недоразумения. Информацията се изкривява, а да разбереш другия се превръща в трудна задача.

Може би би било добре да знаем всичко за любимия на сърцето си, всичко, което се отнася до мечтите му, желанията, потребностите, очакванията и т.н. За съжаление в реалността, пълната свързаност с вътрешния свят на другите и  прозрачността на поривите и стремежите им, са невъзможни.

И така: голяма част от нашите търсения, нужди или очаквания могат да бъдат разбрани от околните непълно или неправилно. Например ако един мъж на пръв поглед изглежда раздразнителен, често това се обяснява с недоволство от себе си или неудовлетвореност и умора в работата. А ако една жена има очаквания да й се обърне повече внимание, като по този начин отнема личното пространство на партньора си, това се свързва с желанието да бъде по-близо до мъжа. Това разбира се са само повърхностни обяснения.

За съжаление рядко се замисляме за конкретните причини за мислите, поведението и действията си. За своите собствени, да не говорим за тези на останалите. Мислим си, че сме достигнали определено ниво на развитие и повече не ни е необходимо. Превърнали сме се във всезнаещи и всеможещи и действаме автоматично, без дори да си дадем труд да вникваме надълбоко.

В същото това време считаме, че в любовта можем да „владеем“ другия.  Като че ли едновременно не знаем какво се иска от нас и в същото време, четем мислите на партньора и го напътстваме. Като че онова което е добро за нас, е на всяка цена добро и за него.

Не бива да забравяме, че в най-добрите връзки, партньорите се наслаждават на свързаност един с друг, като в същото време преживяват нещата всеки по свой си начин, без да губят възможността да развиват собствения си потенциал, без да ограничават личната си свобода и воля. Трябва да помним, че всеки човек е уникален и се отличава от другите, независимо че преживяваме една и съща действителност.

И преди да приключим, нека спомена и друга често срещана заблуда в отношенията: „Ако той/тя ме обича, значи може да се промени, заради мен…“

В любовните взаимоотношения е от изключително значение партньорите да умеят да говорят помежду си за своите нужди, потребности и очаквания. Би било честно да обсъждаме  и да стигаме до компромиси. Мисълта, че в знак на доказателство в любовта си, можем да изменим тотално своята личност, е заблуда. Илюзия се явава и очакването, че заради любовта си към нас партньорът може напълно да промени дадените му по природа характер, външност, чувства и поведение, за да ни е угодно на нас.

Добрата връзка е изградена  на основата на Приемането.

Партньорът колкото и да ни обича, в момента може да не е в състояние да промени онези части в себе си, които ние толкова много не харесваме и така ни се иска да променим. Не можем да променим и сами себе си, само защото обичаме някого. Разбира се можем да направим опит да променим това което можем и сами желаем да променим, но заради себе си, не заради другия. Пълната промяна и преобразуване на човек са невъзможни, ако мотивацията идва отвън или от друга личност, а не от нас.

Така, че помнете: Ако си мислите, че любимият, който не успява да се промени, не ви обича, то това е илюзия.

В заключение, нека не забравяме, че връзката е жив организъм, който се нуждае от непрестанни усилия и внимание.  Нека вместо да търсим, очакваме, обвиняваме, недоволстваме, да опитаме да бъдем благодарни и да упражняваме приемане. Разбира се с правилния за нас човек.

А какъв е човекът до вас?

Или може би още не сте го намерили?

Възможно е Той/Тя, да търси вас.

А Търсите ли на правилните места, по правилните начини?…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Чувстваш ли се неловко, виновен, задължен?

Често чувството за зависимост от околните се дължи на неспособност да приемеш помощ, подкрепа, внимание… Вярваш, че си длъжен “да върнеш” услугата. Да върнеш грижата. Да дадеш, защото ти е било дадено.

Може би се чувстваш неудовлетворен, когато не успееш да се отблагодариш по начин, който считаш за правилен? Истината е, че в живота даването и получаването, често са процеси, които не се поддават на правила, планиране и контрол.

Случва се да дадеш, без да получиш нищо в замяна. Ако даваш с очакване да ти бъде върнато, то това е изкривена представа. По-добре не давай!

Ако ти дават и не умееш да получиш, мислейки непрестанно за момента, в който ще трябва да се реваншираш – то тогава обезсмисляш действията на онези, които те подкрепят.

Да даваш, не означава да очакваш!

Да получаваш – не е равносилно на: “Зависим съм от другите”!

Даването и получаването, често изглежда, като да нямат връзка едно с друго. Ти даваш на някого и той е неспособен да ти отвърне с даване. Друг – дава на теб. Някой, комуто ти не си дал.

Ако за теб да приемеш помощ, означава да си зависим от другите, то това не се дължи на факта, че някой те прави зависим. Дължи се на здраво вкоренени убеждения и представи: “Аз съм безпомощен.”; “Безсилен съм да се справя сам с живота си.”; “Аз не заслужавам помощ и подкрепа.”; “Да ти помагат е слабост.” и т.н. и т.н. Не помощта, а вярата в тези представи, те прави зависим.

Ще попиташ: А какво се случва, когато някой ти дава с условия?  “Ще направя това за теб ако ти…..” – и започват безброй очаквания и изисквания.

Вярно е, че има и такива даващи.

В голяма степен “условната помощ” е свързана със задоволяване потребностите на егото. Потребност от увеличаване на собствената стойност и значимост. Помагащият по някакъв начин се чувства “по-горе”, от този който се нуждае от помощ. В този смисъл може да се почувстваш омаловажен, засегнат, безпомощен, задължен, виновен и поставен в роля, която не си избирал.

Какво можеш да направиш тогава?

Човек се ражда с правото на свободен избор. Независимо, дали някой ти помага чистосърдечно или не, независимо какви са мотивите му, никой не може да те накара да се чувстваш зависим и слаб, без твое позволение. Можеш да откажеш помощта. Можеш и да я приемеш. Каквото и да сториш, бъди с отворени сърце и ум.

Когато умееш да приемаш, ти го правиш съвсем естествено и без напрежение. Тогава чувстваш благодарност за подкрепата и грижата, които ти оказват.

Благодарност! Не вина, не задължение, не безпомощност, нито гняв, нито зависимост!…

И дълбоко в себе си знаеш, че да си в позиция на приемащ, да получаваш и да си благодарен е не по-малко достойно от това да даваш.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен, запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Брант Стийл и Карл Полък описват размяната на роли­те в книгата си „Съсипаното дете”, (Чикаго, Юнивърсити Прес, 1974, с.95). Те твърдят: „Тези родители очакват и изискват прекалено много от невръстните си деца. Това не само е взискателност по отношение на постиженията им, то прекалено явно надхвърля възможностите на невръст­ното дете да разбере Какво се иска от него и подходящо да отговори. Тези родители постъпват така, като че ли дете­то е по-голямо, отколкото е всъщност. Изследването на подобна аномалия води до ясното впечатление, че родите­лите се чувстват несигурни, че са обичани и гледат на детето като източник на сигурност, спокойствие и любящ отговор. Едва ли ще преувеличим, ако кажем, че родителите постъпват като изплашени необичани деца и възприемат детето си като възрастен, способен да им осигури любов и спокойствие… Тук се включват два основни елемента  – високи очаквания и изисквания от страна на родителите към детето и неразбиране от страна на родителите за нуждите на детето, за неговите ограничени възможности и безпомощност – една значителна нечувствителност на родителите спрямо детето.”

Размяната на ролите е основното взаимоотношение в застрашителния феномен – злоупотреба с детето. Злоу­потребяващият родител чувства, че детето трябва да се грижи за емоционалните му нужди, че той има право да бъде успокояван и гледан от своето дете. Когато детето не успее, родителят смята, че е в правото си да го накаже.

Злоупотребата с детето е крайната форма на размя­ната на ролите, но в известна степен всеки родител изпол­зва тази размяна на ролите. Понякога ние очакваме от децата си да ни накарат да се почувстваме по-добре. Тези случаи обикновено са налице, когато ние самите физически или психически не се чувстваме добре. Може да сме потис­нати, физически или психически болни, умствено или физически изчерпани. В тези моменти ние почти не разполагаме с емоционална храна за детето си. Тогава е много трудно да осъществим с него зрителен и физически контакт, както и да му отдадем своето съсредоточено внимание. Кога­то нашите емоционални или физически запаси са изчерпани, самите ние се нуждаем от зареждане. Трудно е да дадем, когато имаме съвсем малко, или нямаме нищо. В тази ситуа­ция е много лесно да направим грешка, очаквайки от децата да бъдат спокойни, уверени, услужливи, зрели в поведение­то си и напълно покорни. Това не са характеристиките на едно нормално дете. Ако се наложи да поеме тази неестес­твена роля, детето няма да се развива нормално. Списъкът на смущенията, които могат да настъпят, е безкраен.

Ние, родителите, не трябва да допускаме подобни сит­уации. Трябва да разберем, че родителите осигуряват отглеждането на детето, а не обратното. В периодите, кога­то не сме в състояние да го правим, е необходимо да се възстановим възможно най-бързо. И докато не сме готови да поемем тази съществена родителска отговорност, не трябва да очакваме децата ни да се грижат за нас. Разбира се, те могат да ни помагат, и изпълнявайки поръчките ни носейки ни разни неща, ако сме болни, но не трябва да очак­ваме да ни подхранват емоционално.

Трябва да направим всичко, за да предотвратим момен­тите, в които няма да сме в състояние да се грижим за децата си. Това може да означава по-добра грижа за телата ни с цел да се предпазим от болести и умора, например разумна диета, много почивка и много упражнения. То включва и грижата за емоционалното ни здраве чрез поддържане на някакво хоби или други отморяващи дейности, които да ни предпазят от депресия или психическо изтоще­ние. Това означава и поддържане на освежаващ и вълнуващ духовен живот чрез отделяне на достатъчно време за молитва и размишление. И най-важното, това означава, че трябва да пазим брака си здрав, силен и сигурен. Съпругът или съпругата трябва да заема второ място, а децата ни – трето. Запомнете, ако опазим себе си емоционално и духов­но пълноценни, ние бихме могли да дадем повече на децата си. Това отново ни връща към установяването на ценнос­тите и планирането на целите.

~ Рос Кембъл – Детето – как да го обичаме истински