То ще ви отговори: “Аз съм красиво, а красотата сама по себе си е основание да живея”.

Попитайте някоя река: “Чувстваш ли се безполезна, след като единственото, което правиш е да течеш в една посока?”

А тя ще ви отвърне: “Аз не се опитвам да бъда полезна, просто се опитвам да бъда река”.

Нищо в този свят не е безполезно… Нито листото, което пада от дървото, нито косъмът отскубнал се от главата, нито насекомото, убито, защото е досаждало. За всичко си има причина да съществува.

Включително и ти, който сега зададе този въпрос. “Аз съм безполезен” е отговорът, който сам си даваш.

Скоро той ще започне да те трови и накрая ще умреш още приживе, въпреки, че ще продължаваш да се движиш, да се храниш, де спиш и де се опитваш да се забавляваш, когато е възможно.

Не се мъчи да бъдеш полезен. Опитай се да бъдеш себе си. Това е достатъчно и напълно различно.

Не се движи нито по-бързо, нито по-бавно от душата си. Защото тя ще ти показва твоята значимост при всяка крачка. Понякога ще трябва да участваш в някоя голяма битка, която ще промени хода на историята. Но понякога просто ще трябва да се усмихнеш на човека, с когото случайно се се сблъскал на улицата.

Без дори да подозираш, може да се окаже, че си спасил живота на някой непознат, който също като теб се е смятал за безполезен и навярно се е канел да се самоубие, преди твоята усмивка да му върне надеждата и вярата.

Дори и да преразглеждаш най-внимателно всички моменти в живота си, когато си страдал и си се потил или усмихвал под слънцето, никога няма да успееш да разбереш кога точно си бил полезен за околните.

Никой живот не е безполезен. Всяка душа, която е слязла  на Земята, е тук поради някаква причина.

~ “Ръкописът намерен в Акра” – Паулу Коелю