Когато гладен призрак бива поканен на угощение, той опитва всичко, поглъща всичко, но не е в състояние да вкуси, да се наслади или да се засити с прекрасните ястия. С всяка хапка гладът му все повече се усилва.

По подобен начин, когато гладния призрак бива поканен на трапезата на живота, той не може да вкуси онова, което изживява. Гладът му е всепоглъщащ – глад за храна, за любов, за пари, за секс, за признание, за всичко. Каквото и да получи, все не му стига. Гладният призрак не проумява, че именно неговата ненаситност му причинява болка.

Колкото повече посяга и сграбчва, толкова по-необратимо унищожава онова, което държи в ръката си.

Научим ли се да усмиряваме ненаситния глад, болката ще се уталожи.

~ Из “Без страх”

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!