Често се оплакваме с думите: “Не е справедливо!”.

Това обаче е самозаблуда… По какво съдим, че справедливостта е нещо естествено?

Всъщност не е.

Не е справедливо реките да преливат и да унищожават красиви сгради.

Не е справедливо вулканите да изригват и да убиват стотици хора.

Не е справедливо горските пожари да поглъщат хиляди дървета и животни.

Но ако се вживеем в мисълта или недоволството за това кое е справедливо и кое – не, ние не само не напредваме, но изпадаме в униние и рискуваме да се отклоним от пътя. Объркваме се все повече и се оказва, че вместо един проблем, вече имаме два: от едната страна, е самата несправедливост, а от друга – идеята, че тя не бива да съществува.

Негодуванието, което изпитваме по адрес на несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за разрешаване на първоначалния проблем.

Ако някога те сполети страдание, не се плаши, не бягай, не се предавай. Възможно е действителността да те принуди да отстъпиш назад, но помни, че е по-важно да вървиш, отколкото да стигнеш някъде.

Из “Трите въпроса”  – Хорхе Букай