Това е една истинска история, може би приличаща на много други истории – позната или дори преживяна…

Бяха заедно повече от 7 години, през които тя имаше достатъчно поводи да се оплаква и да бъде неудовлетворена от отношенията помежду им. Но не се оплакваше… Никога! Неговата дистанцираност, откровеното му безразличие към личността й, към успехите и неуспехите й… Егоизмът му, емоционалната му инфантилност, удоволствието, което му доставяше да я обижда, обезценява и унижава…

Да вземем например любимата й работа. Да учиш хората да танцуват, според него не е никаква работа. Няма значение, че е вложила време, усилия и желания в създаването на собствено училище за танци – това по негово скромно мнение не е работа. Може би хоби, но не и работа! Да, спечелила е няколко престижни награди от конкурси и изкарва „някакви пари“, но какво от това? Танцуването не може да се приеме за истинска работа и точка! А щом през по-голямата част от времето си тя не работи, това означава, че всичко у дома, като започнеш от чистотата, готвенето на разнообразни ястия и грижата за детето задължително трябва да бъдат на нужното ниво… и разбира се, са нейна отговорност.

Тя е майка на детето му и това е напълно в реда на нещата. За да бъде едно семейство истинско, децата са важни. И няма никакво значение, че двамата не са женени. Бракът е отживелица, просто една ненужна хартийка. Но децата са важни. Ето защо той се гордее със статуса си на баща.

Нейната любов е огромна и всепоглъщаща и макар, че напрежението в отношенията с любимия й мъж се нагнетява с всеки изминал ден, тя вярва че той ще се промени, защото го обича… Обича го толкова, че е готова да пожертва себе си върху „олтара на любовта“. И никой, нито родителите й, нито най-добрата й приятелка не са в състояние да я убедят, че той никога няма да се промени ( не и заради нейната любов и саможертва).

И макар, че в мигове на осъзнаване, сама започваше да разбира колко нереалистични са представите и очакванията й в любовта с този мъж, в крайна сметка накрая избираше стоически да вярва в светлото им и щастливо бъдеще. Всеки опит, в който търпението и силите й се изчерпваха и започваше да събира вещите си с вярата, че заслужава нещо по-добро, завършваше по един и същ начин – оставаше. Веднъж дори си купи билет за Испания, където й предлагаха работа, но така и не успя да си тръгне. Как щеше да се справи той сам? А може би  сама е виновна за начина по който той се отнася към нея? Може би трябва да се постарае още? Да бъде по-добра?…

Така и  не разбра, че най-важното  сега бе да съхрани себе си, да се погрижи за себе си, а не да продължава да стои жертвено в отношения на емоционален и морален тормоз. Вместо това упорито се хващаше за надеждата, че може да бъде по друг начин, стига да се постарае малко повече.

Трудно и сложно беше да продължава да полага усилия, за да остане. Още по-трудно – да си представи живота си без него… болезнено и страшно… Ето защо ще прости отново! Ще прости през сълзи поредното унижение, потвърждавайки неговото правото  да не я зачита. Не е ли почти поезия?!….

Това е една истинска история, може би приличаща на много други истории …. И краят на тази история е различен за всеки преминал през нея (или подобни на нея). Някои имат силата да си тръгнат, да повярват в себе си, да ИЗБЕРАТ СЕБЕ СИ, учейки се да се приемат и обичат. Други избират болката, превръщайки се във вечната жертва, подложена на унижения и страдание. За последното също си има причина… или причини….

И ако ти  си от хората, които имат склонност да се принасят в жертва на „любовния олтар“, опитай да си зададеш следния въпрос: „За какво ми е нужно това? Какво ми дава?“ Постой за минута или две с този въпрос. Не бързай да си отговаряш! Не бързай да обвиняваш нещо и някого извън теб за ситуацията, в която се намираш. Повярвай, за да стоиш в това, ТИ ИМАШ ПОЛЗА, получаваш нещо от ролята си на жертва, в която си… независимо дали го признаваш… независимо дали го осъзнаваш…. Не ми казвай сега, че нещата не зависят от теб!…

Опитай да си отговориш на този въпрос и може би ще откриеш онова, което ти е нужно, за да направиш първата крачка към своя нов, по-добър, по-щастлив живот. Животът, който заслужаваш!

И моля те, Грижи се  за себе си!…

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да започнеш да Обичаш Себе си,  мога да ти помогна. Разбери повече как мога да ти бъда полезна Тук >>>

“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Основното условие за това да бъдем себе си е да живеем според предназначението си, вместо според очакванията на другите. Предназначението ни е онова, в което сме най-добри сред всички хора на света. Ако ние не го следваме, ако не сме верни на себе си, кой ще бъде? Кой може да бъде?

Ако ние не правим това, заради което сме тук, никой друг не може да го направи. То ще остане недовършено, чак докато не склоним да свършим своята част от работата, докато не изберем да бъдем себе си.

Повечето хора се страхуват от своето предназначение и от величието, което им се струва, че се изисква от тях. Когато бягаме от призванието си, ние бягаме от любовта, страстта и щастието. Повечето от нас се чувстват недостойни за тези неща или се опитваме да контролираме позитивните чувства, защото се страхуваме, че не бихме могли да ги понесем. Това са само симптоми на страха, който ни е откъснал от нашата истина, вътрешно прозрение и величие.

Най-великото изкуство, най-великият дар, който можем да дадем, е да бъдем себе си. Когато сме себе си в цялото си великолепие, ние показваме колко много обичаме света. Когато разгърнем присъствието си цялостно, ще се превърнем в най-големия подарък, който можем да дадем на живота.

Можете ли днес да си представите, как рисувате великолепна картина – истински шедьовър. Тази картина сте вие и вашия живот. Да бъдете себе си, означава да бъдете художника с вдъхновена ръка, четката с истински цветове и картината – всичко наведнъж.

Най-великото изкуство е да бъдете себе си, затова подарете този шедьовър на себе си и на живота.

~ Чък Спезано – Из „Ако боли, не е любов“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Имаш ли очаквания в любовта? Ако е така, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че липсите и дефицитите пораждат очаквания, не любовта.

Ако искаш любимият човек да прави неща за теб, да бъде само твой, да ти показва непрекъснато колко си специален за него, да се грижи за теб, да ти подарява подаръци, да се ожени/омъжи за теб и т.н. и т.н. имай предвид, че всички тези очаквания са компенсация за недостатъчната ти любов към него/нея… и още по-лошо – за липсата на любов към Себе си.

Защото търсейки всички тези прояви на любов, доказателства за любов от другия, ти всъщност търсиш потвърждение отвън, че си обичан. Търсенето на доказателства за любов означава, че сам себе си не обичаш и очакваш от другия да запълни тази болезнена нужда, този глад за любов, която търсиш, но нямаш в себе си.

Нямаш ли любов в себе си, не обичаш истински никого, защото любовта не е към някого… Истинската любов е в теб, тя се излива от и чрез теб, тече от и към теб. Тя е към всичко и всички, извън и вътре в теб.

Имаш ли очаквания, значи нямаш любов и не умееш да обичаш пълноценно, защото любовта не може да бъде изискваща… Никога! И защото обичаш ли наистина някого, ти го приемаш такъв какъвто е и не искаш да го променяш. Не е нужно и да променяш себе си, заради него.

Може би в момента има някой, близък на сърцето ти човек?

Може би не е до теб сега, може би ти липсва?

Когато обичаш ти си щастлив, независимо къде е този човек сега и без значение дали е някъде другаде, на минути, часове или дни разстояние. И не изискваш, няма недоволство, нито очаквания … Само една тиха топлина, сгушена в сърцето ти, която те изпълва и те прави по-добър от самия теб.

Да обичаш е най-простото и най-сложно нещо на света.

Искаш любов? Превърни се в любов!…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Обещай си, повече никога да не позволяваш да живееш така, както ТРЯБВА, както някой ти казва, че трябва, както някъде е писано, че е правилно.

Обещай си, че повече никога няма да играеш роли,  да бъдеш някой, който никога не си бил наистина, но някъде си чувал, че трябва да бъдеш.

Обещай си, че няма да прибягваш към манипулации и игри, чрез които да привличаш другите към себе си… защото целият този пиар, накрая те обрича да бъдеш заобиколен от хора, които никога не са били привлечени от ТЕБ и истинската ти същност, а от маските, които вече от дън душа мразиш.

Обещай си, че от тук нататък ще откриеш автентичното си Аз и ще се застъпиш здраво за СЕБЕ си, защото това е всичко, което ще вземеш и ще ти остане на края на пътя ти.

Обещай си, че ще изпълниш обещаното, не пред някакъв невидим Бог, нито пред света и хората, а пред ТЕБ самия, защото твоят Аз Е и си остава първия и последния авторитет в живота ти, пред който ще се изправиш.

Обещай си!… Защото задължение на душата е да бъде вярна на своите желания.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

ТАЗИ СТАТИЯ СЕ НАМИРА НА НОВ АДРЕС!

Можете да я прочетете, като последвате линка Тук:

<<< https://raynazhecheva.com/?p=543 >>>

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=4075 0 https://rionamorgan.com/?p=3905 https://rionamorgan.com/?p=3905#comments Tue, 04 Nov 2014 14:49:15 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=3905 Ревнувате ли? Или може би ревнуват вас?

Случвало ли ви се е да осъзнаете, че в моменти на ревност като че ли губите изцяло себе си и контрол върху импулсите си?

Ревността може да бъде необяснима, тиранична и обсебваща!

Какво всъщност представлява ревността?

Според Волтер:

“Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите.”

Ревността е болезнено и неприятно чувство, свързано със страх от загуба на обекта на нашите чувства.  Състояние на мъчително съмнение във верността и любовта на партньора. Ревност може да бъде изпитвана както от реален съперник – мъж, жена, дете, домашен любимец, така и да е изцяло провокирана от въображението ни.

На всички е известно до къде може да доведе неконтролируемата или патологична ревност. В исторически план образът на обезумелия от ревност мавър Отело, който се превръща в убиец на собствената си жена, е показателен.

Как възниква ревността?

Доказано е че, ревността се появява още в детството като логичен отговор на съперничеството между братята и сестрите, които претендират за любовта и вниманието на родителите си. Всяко дете настойчиво се стреми да бъде единствено и неповторимо в очите на значимия възрастен. С времето децата преодоляват този тип ревност, като изключително важно условие за това е  степента на грижа и внимание, проявена от родителя спрямо детето, както и  способността да бъде усвоена самостоятелност, увереност в себе си и самодостатъчност.

Кога хората изпитват ревност?

Парадоксално е, но силна ревност могата да изпитват не само неуверени в себе си личности, но и напротив – напълно уверени хора, с натрапчиво чувство за притежание спрямо партньора.

Не са редки и случаите, когато ревността може да бъде проекция, мотивирана от несъзнателния стремеж да прикрием страха от разобличаване.

Например, човек изпитва напрежение и дискомфорт при мисълта, че партньорът може да разкрие собствената му изневяра – реална или на психично ниво и ревността се проявява като защитен механизъм. В този смисъл страхът, че партнорът ни изневерява е отражение на стремежа да прикрием собствените си грехове. Подозренията, скандалите, обвиненията в измяна, било то и въображаема често са начин за отреагиране на провокираните в тази връзка негативни емоции. Разбира се, процесът е напълно несъзнателен.

Защо ревността убива любовта?

Несъмнено, всеки човек изпитва ревност в една или друга степен. Силата на това чувство се явява съществен показател за степента ни на зависимост от „значимия друг“.

Факт е, че ако вие имате трудности да се доверите на партньора и  контролирате всяка негова стъпка, то неминуемо ще бъдете застигнати от реакция на протест от негова страна. Неговият стремеж ще бъде да ви докаже, че е самостоятелна личност и е голяма вероятността да се дистанцира от вас. Така вашият страх нараства още повече, като се материализира в реалността. По един или друг начин, вие отблъсквате партньора си, чрез собствените си действия.

Напротив, колкото повече предоставяте на обекта на чувствата си пълна свобода и уважавате интересите и личното му пространство, толкова в по-голяма степен нараства привързаността му към вас и създавате здравословни отношения на доверие във връзката си.

Овладяването на импулсите е съществено условие за добри отношения във връзката. И ако вие сте ревниви, то трябва да знаете, че подозренията и стремежът да държите любимия човек под непрекъснат контрол, рано или късно окончателно ще разруши близостта ви, а желанието му „да ви избяга“ може да се превърне в реалност.

 Как да се освободим от ревността?

За да постигнем успех в това начинание е много важно първо да си зададем въпросите:

Защо ревнувам?

Какви са причините да бъда ревнив/а?

Често силното чувство на ревност е свързано с неувереност в себе си и с повишено чувство за собственост.

Ако основната причина за вашата ревност е свързана със занижена самооценка (Например: „Аз съм съвсем обикновен човек, а тя е толкова красива, има толкова обожатели…“ или „Аз съм просто домакиня, а той е адвокат, умен, интелигентен и изобщо не зная какво намира в мен…), то главната ви цел трябва да е свързана с работа върху повишаването на собствената ви значимост.

Преди всичко е нужно да се заобичате. Да се стремите към самоусъвършенстване, да получавате удоволствие от поставянето и реализирането на индивидуални цели. И не на последно място да се гордеете с уникалността на собствената си личност.

Бъдете сигурни, че когато пренасочите контрола от партньора върху собственото си себеосъществяване, тогава той/тя неминуемо ще забележи промяната и ще оцени подобаващо вашите усилия в правилната посока.

Ако причината за ревността ви е свързана с привързаността или дори емоционалната ви зависимост към партньора, примесени със страхове от загуба и разпадане на връзката ви, то стратегията ви за справяне в този случай ще е малко по-различна.

Необходимо е да стигнете до ясното осъзнаване, че всички се раждаме сами на този свят и колкото и да сме свързани с всичко и всички, отговорността за живота ни е изцяло и единствено в наши ръце. Партньорът може да ви придружи във вашето пътуване, може да ви подкрепя, но вие трябва през цялото време да бъдете наясно със собствената си уникалност.

За да има двойка, на първо място е необходимо да има две отделни и самостоятелни личности, а чак след това двойка. Ако смесвате собствените си желания, цели, потребности с тези на партньора, рискувате да се обезличите в стремежа си да бъдете на всяка цена едно цяло с любимото същество.

Има и един особен тип ревност, който се дължи на егоистични подбуди. Тази ревност е особено трудна за преодоляване, тъй като ревнивецът фактически принизява партньора си до равнището на собственост. Този тип ревност е тиранична и се отличава с деспотичност. Решението е ревнивецът да промени начина, по който възприема любимия човек и да признае правото му на самостоятелност и лични решения.

Да промени начина, по който гледа на партньора си е трудно за такъв тип личност, но не и невъзможно. За преодоляване на ревността в този конкретен случай много помагат и разговорите в двойката за собствените чувства, страхове и опасения, като се избягват излишните обвинения и гняв.

Подлагайте на съмнения своите предположения, винаги когато сте в хватката на ревността.

Помислете за това, че партньорът ви е с вас, защото ви обича. Ако не беше вярно той/тя, едва ли щеше да влага време и енергия във взаимоотношенията ви.

Не забравяйте, че е нормално човекът до вас да има увлечения, цели, интереси, които могата да бъдат различни от вашите. Както и че има потребността да се среща с приятели и познати, с които да общува и това не означава на всяка цена, че ви предава или че сте по-малко значим за него/нея от тях.

Помнете, че самоуважението и любовта към себе си и любимия/любимата са основните ви оръжия в борбата с ревността.

Ако искате любимият човек да бъде все така привлечен към вас, както в началото на връзката ви, развивайте самостоятелност, самодостатъчност и не позволявайте животът ви да се върти само и единствено около партньора.

Старайте се да държите под контрол собствената си ревност и не й давайте властта да ръководи постъпките ви!

Как да се справите, ако ревнуват вас?

Ако партньорът ви устройва безпричинни сцени на ревност, най-вероятно не ви се доверява достатъчно, приема ви за своя собственост или не вярва достатъчно на себе си.

Много е важно да си отговорите: В каква степен ви ревнуват? Нужно ли ви е това?

Едва ли има човек, който да не е изпитал ревност, в даден етап от живота си. Някои дори вярват, че ревността е показател за любов и в допустими количества е здравословна за връзката.

Какви са „допустимите количества“ за вас?

Може би ви е приятно да ви ревнуват? Може би така се чувствате значими и обичани? Помислете отново!…

Изследвания показват, че продължителността на живот на ревнивците може да бъде с 10-15г. по-кратка, сравнено с тези, които не ревнуват. Често страдат от хипертония, сърдечно-съдови заболявания, както и от страхово-тревожни и депресивни състояния.

Вече има редица методи за оказване на помощ в случаи на патологична ревност. Някои от тях включват психотерапия и медикаментозно лечение.

До каквито и  изводи да достигнете, не пренебрегвайте факта, че ревността може да достигне до патологични отклонения.

Според Марсел Пруст:

„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

Бъдете разумни и не изключвайте случаите, в които може да се стигне до психическо и физическо насилие.

Грижете се за собствената си безопасност,  за физическия си и душевен комфорт, и не се колебайте да потърсите помощ в случаите когато е необходимо.

 ~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Замисляли ли сте се, защо понякога нашите мечти, желания и очаквания по-скоро пречат и разстройват отношенията с партньора, отколкото да помагат?

Мечтаете ли за идеалния партньор?

Някои хора са толкова взискателни, а претенциите им така високи, че в целия свят, за съжаление, не може да се намери мъж или жена, които да съотвестват на образа, който са си създали и търсят.Понякога дори се оказва, че качествата, които очакват да открият в партньора-мечта, съвсем не са необходими за успешни семейни отношения.

Ако вие през цялото време придирчиво сравнявате потенциалния кандидат-любим с образ, съответстващ на идеала ви, най-вероятно ще лишите себе си от възможности за прекрасни взаимоотношения с реални хора. Възможно е човекът срещу вас да не е толкова красив или издигнат в обществото, колкото на вас ви се иска, но това не означава, че няма какво да ви предложи.

Когато човек не живее в реалността, той е склонен непрестанно да идеализира.

Ние търсим в партнора съвършенство, което не е присъщо на човешката същност като цяло. А защо го правим?

Защото си представяме, че такъв образ ще ни даде възможност да живеем спокойно, безметежно и щастливо. В крайна сметка се оказва, че не търсим любов, а защита, удобства и възможност за осъществяване на мечтите си посредством другия. Ако ние действително  желаем да реализираме свой план за живота или имаме свои мечти – защо тогава не го постигнем сами със собствени сили?

Може би в търсене на идеала поне за миг  успяваме да излезем извън пределите на собствената си личност.  Но може ли да ни даде идеалният партньор, желаното, ако въобще такъв съществува?

Често сме чували някого да казва: „Когато бъдем заедно аз ще мога, ще успея да…“

Сигурна съм, че има много начини изречението да бъде довършено. Ваши си начини…

Маса хора, например считат, че бракът може да направи личността съвършена. Това е илюзия основана на вярата, че някой друг или нещо друго, в случая бракът,  може да направи за нас, онова, което ние сами не успяваме да направим за себе си. Истинският проблем произлиза от недоверието, в недостатъчното уважение  в себе си и собствените сили. Когато не вярваме в себе си достатъчно, имаме очаквания, че съвършенството и щастието ни, зависят от другите.

Вдействителност, никой освен вас не може да се погрижи за вас и не може да ви направи пълноценни личности без вашето  лично участие.

Не съществува човек, който може да бъде по-добър за нас и собствения ни живот от нас самите. Истинското съвършенство, предизвикателството пред което сме изправени е да преодолеем и приемем както позитивите си, така и дефицитите и слабостите си.

Що се отнася до любовта и нашите търсения, често в основата им излиза наяве и потребността от сигурност, споделеност, съпричастност с другия.

Съществуват очаквания, че партньорът ни трябва да стои срещу нас, да ни гледа в очите и да отгатва какво се случва вътре в душата ни след което да се заеме с нелеката задача да ни утеши.  Често казваме: „Аз търся разбиране и съчувствие…“

Мисълта, че любимият човек лесно може да разбере всички наши потребности и желания, да се досети за тях, без дори да говорим за нуждите си е поредната илюзия.

Напълно се заблуждаваме ако си мислим, че някой може да прочете мислите ни, пък било то и най-близкото ни същество. Преди всичко не би трябвало да го очакваме ако ясно и точно не споделим и предявим желанията и потребностите си. Това не е лесно, защото се случва и самите думи, вместо да помогнат  да доведат до недоразумения. Информацията се изкривява, а да разбереш другия се превръща в трудна задача.

Може би би било добре да знаем всичко за любимия на сърцето си, всичко, което се отнася до мечтите му, желанията, потребностите, очакванията и т.н. За съжаление в реалността, пълната свързаност с вътрешния свят на другите и  прозрачността на поривите и стремежите им, са невъзможни.

И така: голяма част от нашите търсения, нужди или очаквания могат да бъдат разбрани от околните непълно или неправилно. Например ако един мъж на пръв поглед изглежда раздразнителен, често това се обяснява с недоволство от себе си или неудовлетвореност и умора в работата. А ако една жена има очаквания да й се обърне повече внимание, като по този начин отнема личното пространство на партньора си, това се свързва с желанието да бъде по-близо до мъжа. Това разбира се са само повърхностни обяснения.

За съжаление рядко се замисляме за конкретните причини за мислите, поведението и действията си. За своите собствени, да не говорим за тези на останалите. Мислим си, че сме достигнали определено ниво на развитие и повече не ни е необходимо. Превърнали сме се във всезнаещи и всеможещи и действаме автоматично, без дори да си дадем труд да вникваме надълбоко.

В същото това време считаме, че в любовта можем да „владеем“ другия.  Като че ли едновременно не знаем какво се иска от нас и в същото време, четем мислите на партньора и го напътстваме. Като че онова което е добро за нас, е на всяка цена добро и за него.

Не бива да забравяме, че в най-добрите връзки, партньорите се наслаждават на свързаност един с друг, като в същото време преживяват нещата всеки по свой си начин, без да губят възможността да развиват собствения си потенциал, без да ограничават личната си свобода и воля. Трябва да помним, че всеки човек е уникален и се отличава от другите, независимо че преживяваме една и съща действителност.

И преди да приключим, нека спомена и друга често срещана заблуда в отношенията: „Ако той/тя ме обича, значи може да се промени, заради мен…“

В любовните взаимоотношения е от изключително значение партньорите да умеят да говорят помежду си за своите нужди, потребности и очаквания. Би било честно да обсъждаме  и да стигаме до компромиси. Мисълта, че в знак на доказателство в любовта си, можем да изменим тотално своята личност, е заблуда. Илюзия се явава и очакването, че заради любовта си към нас партньорът може напълно да промени дадените му по природа характер, външност, чувства и поведение, за да ни е угодно на нас.

Добрата връзка е изградена  на основата на Приемането.

Партньорът колкото и да ни обича, в момента може да не е в състояние да промени онези части в себе си, които ние толкова много не харесваме и така ни се иска да променим. Не можем да променим и сами себе си, само защото обичаме някого. Разбира се можем да направим опит да променим това което можем и сами желаем да променим, но заради себе си, не заради другия. Пълната промяна и преобразуване на човек са невъзможни, ако мотивацията идва отвън или от друга личност, а не от нас.

Така, че помнете: Ако си мислите, че любимият, който не успява да се промени, не ви обича, то това е илюзия.

В заключение, нека не забравяме, че връзката е жив организъм, който се нуждае от непрестанни усилия и внимание.  Нека вместо да търсим, очакваме, обвиняваме, недоволстваме, да опитаме да бъдем благодарни и да упражняваме приемане. Разбира се с правилния за нас човек.

А какъв е човекът до вас?

Или може би още не сте го намерили?

Възможно е Той/Тя, да търси вас.

А Търсите ли на правилните места, по правилните начини?…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Винаги съм била влюбена, дори когато нямаше в кого. Тогава бях влюбена в самата любов. Обичах, без дори да я познавам.

Обичах ли?…

Любовта не ме спаси! Спаси ме бягството. Нещо, което отлагах твърде дълго, поради криворазбран дълг към себе си и околните. Поради страх.

Не си спомням, имала ли съм някога пълната осъзнатост, за това, коя точно съм. Не мисля, че съм се търсила.

Всеки избира как да се роди. Някои са с отворени очи. Други – с отворено сърце. Трети – с енергия и страст, способни да преобърнат света.

Имах си моето въображение. Моите светове. Моите приказки, които никой, никога не ми е чел. Измислях ги сама! Така измислях и любовта. Така измислих целия си живот.

Избягах и се озовах пред лицето на нищото. Нищо в мен. Празнина, която ничия любов не би могла да запълни.

Защото любовта не е за лекуване. Тя не е за превързване на рани, нито за запълване на дупки. Любовта не те открива, не те сполетява… Откриваш я, когато станеш готов.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=3320 0