Смазан от умора, гладният старец тръгнал през селото. Довлякъл се до фурната и си купил с едната монета малък самун хляб. Отхапал от коричката и се отправил през площада към количката на цветаря. С втората монета гладният старец си купил една великолепна лилия. Дори цветарят, макар и доволен от покупката, решил, че старецът е полудял.
– Но ти умираш от глад! – възкликнал той. – Защо не си запазиш парите за нещо по-добро? Нещо за ядене за утре?

Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал.
– Първата половина на труда ми е, за да мога да живея – отвърнал той и усмивката му станала още по-широка. – Втората половина е, за да имам за какво да живея.
Гладният старец поднесъл цветето към носа си. Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден, че без удоволствие не може да има Победа, не може да има живот.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>