“Мнозина са онези, които са търсили светлина и истина, но само навън, където те не съществуват.”  /Св. Августин/        

Представи си какво ще се случи, ако точно сега повярваш, че е естествено да знаеш всичко, което искаш да узнаеш и то незабавно. Какво ще стане ако си уверен, че можеш да бъдеш и имаш всичко, което наистина желаеш? А какво ще си помислиш, ако ти кажа, че животът ти вече е съвършен през по-голямата част от времето, независимо дали осъзнаваш това?

Вероятно и ти като повечето хора в даден момент си търсил и все още търсиш отговори, или може би искаш по-голяма яснота за насоките на собственото си съществуване, или повече прозрения за връзките ти с другите. Може би мечтаеш за повече любов и изобилие в живота си, или желаеш да откриеш и изразиш творческата си сила, да усъвършенстваш талантите си. Всеки търси своите си отговори, ти също… И обикновено търсим тези отговори навън.

Истината е, че дори когато ти изглежда, че нещо липсва, ти можеш да усетиш по всяко време, как една по-дълбока мъдрост и състрадание поддържат  равновесието на потока на Сътворението.

Сега ти предлагам да се вгледаш и откликнеш от една нова позиция на твоята същност, а именно от нивото на своя свръхсъзнателен светоглед, чрез  който животът ще се разгърне пред теб и ще разкрие едно свое ново и по-дълбоко значение. Почувствай гласа на своето автентично Аз, защото когато искаш да постигнеш дълбоки и трайни открития и промени, собствения ти вътрешен свят е мястото, съкровената обител, където се раждат всички отговори.

Когато започнеш да навлизаш във вътрешната си реалност, усетът ти за време, дълбочина и истина се променя. Дори, когато умът ти си мисли, че нещо в живота липсва, една дълбока част вътре в теб вече знае, че имаш абсолютно всичко, от което се нуждаеш. Позволи си да усетиш, да почувстваш това знание, тази увереност, че можеш да получиш това, което ти е необходимо в подходящия момент. Фокусирай се върху тази възможност, превърни я в намерение и докато го правиш страховете и усещането за липса ще намаляват, ще се стопяват, ще изчезнат напълно… Ето, ти вече имаш всички отговори!

Разбира се, ако умът продължава да търси готови решения и конкретни насоки за действие, чрез които цели да укроти несигурността си, ако продължава да се фокусира върху липсващото, неглижирайки това, което вече има в живота си, то той ще бъде неудовлетворен, когато не съумее да получи ясен отговор, който да резонира на природата му. Но дори, когато това неудовлетворение е там ти знаеш, можеш да избереш да вярваш, че имаш всичко и не е необходимо да полагаш  невъобразими усилия, за да го получиш. Достатъчно е да го видиш, да осъзнаеш да прозреш, че е вече там, чрез правилна и фина настройка на фокуса си.

Последвай своята изначална, истинска, дълбока същност, която осъзнава напълно този факт, която знае и вярва независимо дали има или няма външни доказателства за това. Тази същност не се нуждае от доказателства, които да види и пипне, защото има нещо много повече в себе си – знание за истината и вяра, които определят външното й проявление в света. Защото външното проявление следва вътрешната ти същност, не обратното…

Слей се с тази своя същност и си обещай никога повече да не позволяваш на двуизмерността и забързаността на ежедневието да обезценят твоята вътрешна мъдрост. Защото липсата не съществува – тя е само в ума.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Всяка непълноценност се уравновесява с присъщо вам качество. Липсата на красота може да се компенсира с чар. Физическите недостатъци се компенсират с увереност в себе си. Неумението да общуваш свободно може да се замени с умението да слушаш. А сънливите хора можем да посъветваме: пазете това свое качество като съкровище. Сънливостта притежава скрит чар, ако си позволите разкоша да не бъдете строг.

Чувството за непълноценност се основава на сравнение: имам непривлекателна външност, нямам способности и таланти, не съм умен или остроумен, не умея да контактувам с хора, недостоен съм… Не, всъщност всичко е много по-сериозно: работата е там, че аз съм по-лош от другите!

Това е отношение на зависимост в чист вид.

Създава се поляризация: те са добри-аз съм лош. Поляризацията създава вятъра на равновесните сили, които карат човек да се опитва по всякакъв начин да издигне изкуствено занижените си качества. Затова се получава, че той се държи неестествено, а така още повече подчертава онова, което се опитва да скрие.

Борбата с комплекса носи още по-неприятни последици, отколкото самия комплекс. Да се премахне комплексът може по един-единствен начин: спрете да се сравнявате с околните и прехвърлете вектора на вниманието си от недостатъците върху качествата си.

Създайте си позитивен слайд, в който качествата ви са толкова развити, че засенчват недостатъците ви. Живейте виртуално в този слайд и скоро той ще се превърне в реалност.

~Вадим Зеланд