Същност и дефиниции за „атитюд”

 При изследването на атитюдите голяма заслуга имат руските психолози, коита налагат термина „установка”. Според А. Прангишвили, установката е програма, конструиращ елемент в дейността на хората. Д. Узнадзе от своя страна определя установката като носител на специфичен смисъл в общата психология. Тя се разглежда като израз на ценностната ориентация във формата на социално детерминирана предразположеност на личността или групата към предварително изградена позиция на индивида или групата за дадена вещ, човек, събитие, проблем и т.н.

Един от начините за формиране на установката се осъществява чрез общуването и комуникацията между хората, групите, институциите и организациите. В тази връзка се откроява ролята на лидера при формиране на установки за определен тип мислене и действие на неговите партньори, сътрудници, клиенти, съдружници и конкуренти. Атитюдите често се използват при разработването на прогнози за поведението на личността, а в управлението те се превръщат в едни от най-надеждните инструменти за разработване на модели на бизнес-поведение (управленско поведение).

Според Дж. Олпорт: „Атитюдът е умствено и нервно състояние на готовност, организирана с помощта на опита, което оказва директивно (насочващо) или динамично влияние върху реакциите на индивида към всички обекти и ситуации с които е свързан”.

В развитите западни страни атитюдите са  изследват в напълно самостоятелни направления и равнища, като в специализираната западна литература се използва предимно френския термин атитюд (attitude), а английстиге психолози използват равнозначното понятие (set).

В западната литература са налице са няколко широко известни определения за същността и природата на атитюдите:

• Атитюдът е състояние на съзнанието и на нервната система на личността.
• Готовността на човек към реагиране по определен начин се определя от доминиращия в него в даден момент атитюд.
• Атитюдът е вътрешна организация на личността, гарантираща насочването на мисленето й по определен начин към определен обект.
• Атитюдът се поражда и разгръща върху основата на натрупания от личността в нейния индивидуален живот минал опит.
• Атитюдът поражда направляващо и динамизиращо влияние върху поведението на личността.
• Атитюдът е латентно (външно непроявено) отношение на личността към социалната ситуация и определени обекти.
• Атитюдите се характеризират с модалност и се вербализират, т.е. изразяват се чрез речта на техния субект.

 Трябва да се има предвид, че атитюдите не предизвикват непосредствено определен тип поведение, тъй като в основата на поведението стоят поведенческите намерения.

Според Айзен и Фишбайн поведенческото намерение е сбор от атитюдите, нормативното убеждение и последиците. Нормативното убеждение зависи от оценката на референтната група за социалното действие и степента на съгласие с референтната група. От друга страна последиците са зависими от оценката на субективната вероятност за настъпване на последици и субективната допустимост това да се случи.

 Начин на образуване на атитюда и неговите елементи

 Между активираните в даден момент регулативни структури и преживяваните емоции се създават устойчиви връзки, които водят до формиране на афективно регулативни комплекси (атитюди).

В атитюдите се съдържат следните елементи:

-  Емоционален – напр. „Не ми харесва!”

- Когнитивен – включва определени типове вярвания, мнения или идеи за обекта на нагласата.

- Волево-поведенски – отнася се до поведението (напр.”Ще гласувам за него”).

 Функции на атитюдите в управлението

 Могат да бъдат изведени четири функции на атитюда в управлението, които той изпълнява благодарение на своята сложна и многостранна структура:

• Приспособителна – нарича се още адаптивна или утилитарна. В бизнеса и икономическата дейност, както и в управлението, това е доминиращата функция на атитюдите. Чрез нея атитюдът насочва личността към субекти, ресурси, подходи, решения и т.н., които максимално й съдействат за постигане на желаната цел.
• Функция за знание – чрез тази фунция атитюдът подтиква личността към изучаване и разбиране за нещо ново.
• Функция на ценностите – известна е още като функция на саморегулацията. Атитюдът тук се явява като средство за преодоляване на вътрешното напрежение на личността, след което тя може да се реализира в избраните степен и насока.
• Защитна – свързана със защита на личността. Атитюдът способства за разрешаването на редица вътрешни конфликти, които се проявяват при избор на вариант за решение, при предприемане на рискови действия или заемане на позиции в комплицирани условия.

 За целите на управлението и мениджмънта, атитюдите са от изключителна важност. Те могат да бъдат изследвани в няколко аспекта. От една страна е необходимо да бъде изследвана природата и съдържанието на атитюдите на лидерите от различни йерархични нива. Така се постига синхрон в управленските екипи. От друга страна, всички ръководители, на всички равнища могат да анализират и регулират собствените си атитюди. На трето място е наложително да се разкриват и отчитат особеностите в атитюдите на партньорите, съдружниците, клиентите и конкурентите, а също и на представителите на важни за бизнеса институции.

Отговорното и конструктивно отношение към атитюдите на личността в бизнеса е индикатор за модерно управление.

 Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

• Биографични
• Способности
• Черти на личността

Други изследователи допълват класификацията с още един вид – мениджърските характеристики.

Биографични характеристики

Възраст

Съществуват не малко аргументи, че възрастта се свързва с опита, а от там и с позитивното влияние върху качеството на управление. Известно е например, че средната възраст на президенти на крупни японски компании е 63.5 години, на вицепрезидентите – 56 години. В САЩ средната възраст на президентите на компании е 59 години. Може да се каже, че това са аргументи в полза на старостта. От друга страна, обаче са налице и обратните аргументи – в полза на младостта. При основаването на „Сони”, например, президентът е бил на 25 години. Следователно би било грешно заключението, че опитът и зрялата възраст могат да бъдат единственото основание за постигане на висок пост и успех в управлението.

Според изследвания на Р. Стогдил, относно влиянието на възрастта върху качеството на управлението,  се стига до извода, че тя все пак е от значение. Самото понятие „възраст”, обаче, Стогдил тълкува двояко. От една страна съществува биологична възраст (броя на преживяните години), от друга страна съществува и социално-психологическа възраст (социална зрялост и активност на човека). Когато изследва влиянието на възрастта на лидера, върху способностите му за управление, Стогдил има предвид именно социалната възраст. В този случай той не изключва възможността млад човек, да бъде с високо ниво на социална зрялост. Това означава, че добрите ръководители могат да бъдат представители от всяка една възрастова група и, че техните управленски качества са по-скоро продукт от притежавани знания, умения и способности, неуморна работа над себе си и лично самоусъвършенстване.

 Пол

 Въпросът за ефективността на лидера, от гледна точка на половата му принадлежност е в известна степен некоректен. Както и при възрастта, полът може да се разглежда от неговата биологична или психологична страна. От психологична гледна точка, полът е по-скоро социална роля, наложена от обществото. Още в периода на възпитание се налагат стереотипи в поведението.

Поддръжниците на идеята, че мъжете са по-добри ръководители доказват своята гледна точка със сериозни изследвания. Такова е изследването на Е. Холандер, който установява, че в определени видове дейности, изискващи речева активност, жените се държат раболепно в присъствие на мъже и често излизат от равновесие в сложни ситуации. Други изследвания пък сочат, че при решаването на групови задачи мъжете са инициатори в 66 % от всички комуникативни взаимодействия в групата.

Защитниците на жените в управлението също отстояват позициите си. Известен е фактът, че много хора използват стереотипен подход, като свързват успеха и кариерата на жените с късмет или външен вид.

Американският психолог Р. Айс разкрива любопитна закономерност: когато в преследването на дадена цел, група оглавявана от жена, постигне успех, членовете на групата го приписвали та късмет или щастливо стечение на обстоятелствата. В същия случай при постигане на успех, но от група оглавявана от мъж, победата се приписвала на личностните качества на лидера.

В съвременните условия е факт, че ефективността на ръководителя не зависи от неговия пол, а жените и мъжете могат да ръководят еднакво успешно.

 Социален статус и образование

 За успешното функциониране на лидера статусът и образованието са от изключителна важност.

Що се отнася до образованието, това не означава само наличие на диплома за университетско образование. Образованието е ниво на професионална подготовка, както и умение да се прилагат знанията и уменията в реалния живот.

Социалнопсихологическия статус (произход) е предпоставка за реализиране на личността като лидер и е способен да окаже значително влияние върху кариерата. Според Фидлър:

„Един от най-надеждните начини да станете президент на компания е да се родите в семейството на собственика на компанията.”

Налице са, обаче и случаи, когато много известни личности в сферата на управлението, са започнали кариерите си от ниски стартови позиции, така че пътя на лидерството на практика е открит за всеки.

 Способности

 Способностите са синтетично свойство на личността, което отговаря на изискванията на дадена дейност и води до високи, в повечето случаи – оригинални постижения (индивидуални или колективни). Способностите са винаги предметно дефинирани – наука, изкуство, музика, практика и т.н., могат да са общи (напр.интелектуални) и специфични (професионални).

Във връзка с влиянието на общите способности върху ефективността на управлението, в класическото си изследване „Интелект и мениджърски успех”, Е. Гизели убедително доказва, че най-успешни са ръководителите със средни умствени способности.

При изследване на способностите, авторите често обръщат внимание на два типа интелект – теоретически и практически. Т. Коно обръща внимание, че студентите – отличници, постъпвайки на работа в японските корпорации, като правило не стават висши мениджъри. Това означава, че не би следвало да се мисли, че теоретическия интелект е на по-високо равнище от практическия.

Сред специалните способности, необходими на ефективния мениджър могат да се отделят такива, като:

-         специални умения и знания

-         компетентност

-         информираност

Тези способности са от изключителна важност за  решаване на определени задачи самостоятелно (теоретически и практически) или за организирането на  хора за целта.

 Черти на личността

 Основата на лидерството се гради върху фундаментални качества на характера, развитието на които изисква вътрешна мотивация, време и търпение. Най-съществените качества на личността, влияещи върху ефективността на управлението са:

• доминантност;
• увереност в себе си;
• емоционална уравновесеност;
• стресоустойчивост;
• креативност;
• потребност от постижения;
• предприемчивост;
• отговорност;
• надеждност;
• независимост;
• общителност.

Общото между тях, е че личността може да ги възпитава и развива в себе си.

 Доминантност (влияние)

М. Вудкок и Д. Франсис в книгата си „Разкрепостения мениджър” изтъкват следните характеристики на лидера, умеещ да влияе на хората:

• ясно излага своите мисли;
• уверен е в себе си;
• установява добро взаимно разбирателство;
• награждава изискваното поведение;
• дава ясни указания;
• стреми се да бъде настойчив;
• вслушва се в другите.

Безусловен е фактът, че всеки ръководител трябва да умее да упражнява влияние. Необходимо е да се отчете фактът, че за влиянието е съвършено недостатъчно да се опира единствено и само върху формалния авторитет и властовите пълномощия, тъй като в такива случаи правилата и изискванията установени от ръководителя се следват от подчинените без необходимата лична мотивация, използвайки едва 65% от възможностите си. В тази връзка формално-организационното влияние на лидера, трябва да се допълва задължително и от неформално влияние, което от своя страна да умее да предизвиква вътрешен отклик в последователите.

 Увереност в себе си

Увереният в себе си ръководител осигурява психологически комфорт и повишава мотивацията за работа на околните. Той има реалистични представи за собствените си възможности, достойнства и недостатъци, като не ги омаловажава или преувеличава. Увереността на лидера му помага в контактите и преговорите с други ръководители, създавайки доверие в тях. От друга страна оказва влияние и върху спокойствието и увереността на подчинените, тъй като обикновено те добре успяват да уловят състоянието на ръководителя.

Увереният лидер поддържа, защитава и се явява опора.

 Емоционална уравновесеност и устойчивост на стрес

Емоциите (положителни или отрицателни) неминуемо влияят върху психологическия климат в колектива. Ето защо е от изключително значение, лидерът да притежава способност за емоционален контрол и уравновесеност. Задължително е да се спазва изискването за равни, делови, уважителни отношения между ръководителя и подчинените, независимо от личните симпатии и антипатии. Големан пише, че за лидерите, притежава­щи максимален потенциал е характерно умението твърдо да запазват лидерската си позиция, независимо от опозиционния натиск и разочарова­нието, да съхранят трезв ума си в моменти на временна криза и да контролират егото си. Известните лидери притежават превъзходство по отношение на умението да управляват себе си.

От друга страна са възможни случаи, в които лидерът може да се поддаде на раздразнение, негодувание, гняв и други негативни емоции.  Системното им подтискане в работата може да доведе до неблагоприятни последици като невроза, соматичен проблем, психично заболяване и др. Важно е на първо място да бъдат разпознати симптомите, а след това и източниците на разрушителния стрес.

Стресорите, влияещи върху психиката на ръководителя могат да бъдат свързани с :

-         претоварване със задачи

-         противоречиви изисквания

-         лоши взаимоотношения с колеги

-         лоши взаимоотношения с висшестоящи

-         ситуации на непредсказуемост и неяснота

-         фрустрация – гняв, ярост, омраза

-         поява на заплаха или опасност

За ръководителя е много важно да търси активно различни начини и средства за емоционално и психическо разтоварване. Такива средства могат да бъдат активния копинг (планиране и предприемане на действия), търсене на социална подкрепа, положително преосмисляне, подтискане на конкуриращи активности, отвличане (чрез спорт, четене, извършване на механична работа), различни хобита и т.н.

 Креативност

Това е черта на личността, изразяваща се в способността на човека за творческо решаване на задачите с важно значение за дейностите свързани с иновации. Приложена към управленската дейност, креативността може да се разглежда като способност на ръководителя да подкрепи новаторството и творческите идеи на подчинените.

Пречките за осъществяването на творчески подход към работата могат да бъдат свързани с излишна сериозност и напрежение, лоша методология, използване на възможностите в слаба степен и слаб стремеж към новото.

 Потребност от постижения и предприемчивост

Свързани са с потребностите от самореализация и постигане на целите. Според изследванията лидерите притежаващи такива черти предпочитат ситуации, в които могат да поемат отговорност за разрешаването на даден проблем, поставят си умерени цели с предсказуем и разчетен риск и се интересуват от обратна връзка за това доколко успешно се справят със задачите си.

 Отговорност и надеждност

За организациите, държащи на своята репутация е очевидно, че задълженията трябва да бъдат изпълнявани, дори и при риск от загуби. За съжаление днес в политиката, икономиката и в морала се наблюдава дефицит. Може да се каже, че бъдещето е за тези организации и ръководители, които държат на качеството, надеждността и лоялността в  партньорските отношения.

 Независимост

Независимостта на ръководителя се изразява в самостоятелното вземане на решения и отговорността, произтичаща от тях. Тя, обаче зависи и от поощряването на различията в мисленето на околните и във вслушването в мнението на колегите. Ако в личността на ръководителя е налице известна доза рационалност, то той ще оцени не еднаквостта в мисленето, а позицията на хора с различно становище. Той ще е наясно, че единомишлениците са не хора, които мислят еднакво, а тези,  които мислят в една посока и  следват общи цели.

 Общителност (комуникативност)

Развитието на това качество е важна част от самоусъвършенстването и саморазвитието на лидера. То не е вродено, а може да се формира и надгражда. Без общителност и комуникативност е невъзможно да бъдат изградени взаимоотношения с хората.

 От посочените дотук основни характеристики, отнасящи се за личността на лидера може да се обобщи, че човек не се ражда с готов набор от качества, напротив всички те са съчетание между темпераментовите особености и влиянието на средата, в която индивидът се социализира. Необходими са осъзнатост и желание от страна на ръководителя, за да бъдат формирани нужните качества и да се разгърне цялостния потенциал на личността.