„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Замисляли ли сте се, защо понякога нашите мечти, желания и очаквания по-скоро пречат и разстройват отношенията с партньора, отколкото да помагат?

Мечтаете ли за идеалния партньор?

Някои хора са толкова взискателни, а претенциите им така високи, че в целия свят, за съжаление, не може да се намери мъж или жена, които да съотвестват на образа, който са си създали и търсят.Понякога дори се оказва, че качествата, които очакват да открият в партньора-мечта, съвсем не са необходими за успешни семейни отношения.

Ако вие през цялото време придирчиво сравнявате потенциалния кандидат-любим с образ, съответстващ на идеала ви, най-вероятно ще лишите себе си от възможности за прекрасни взаимоотношения с реални хора. Възможно е човекът срещу вас да не е толкова красив или издигнат в обществото, колкото на вас ви се иска, но това не означава, че няма какво да ви предложи.

Когато човек не живее в реалността, той е склонен непрестанно да идеализира.

Ние търсим в партнора съвършенство, което не е присъщо на човешката същност като цяло. А защо го правим?

Защото си представяме, че такъв образ ще ни даде възможност да живеем спокойно, безметежно и щастливо. В крайна сметка се оказва, че не търсим любов, а защита, удобства и възможност за осъществяване на мечтите си посредством другия. Ако ние действително  желаем да реализираме свой план за живота или имаме свои мечти – защо тогава не го постигнем сами със собствени сили?

Може би в търсене на идеала поне за миг  успяваме да излезем извън пределите на собствената си личност.  Но може ли да ни даде идеалният партньор, желаното, ако въобще такъв съществува?

Често сме чували някого да казва: „Когато бъдем заедно аз ще мога, ще успея да…“

Сигурна съм, че има много начини изречението да бъде довършено. Ваши си начини…

Маса хора, например считат, че бракът може да направи личността съвършена. Това е илюзия основана на вярата, че някой друг или нещо друго, в случая бракът,  може да направи за нас, онова, което ние сами не успяваме да направим за себе си. Истинският проблем произлиза от недоверието, в недостатъчното уважение  в себе си и собствените сили. Когато не вярваме в себе си достатъчно, имаме очаквания, че съвършенството и щастието ни, зависят от другите.

Вдействителност, никой освен вас не може да се погрижи за вас и не може да ви направи пълноценни личности без вашето  лично участие.

Не съществува човек, който може да бъде по-добър за нас и собствения ни живот от нас самите. Истинското съвършенство, предизвикателството пред което сме изправени е да преодолеем и приемем както позитивите си, така и дефицитите и слабостите си.

Що се отнася до любовта и нашите търсения, често в основата им излиза наяве и потребността от сигурност, споделеност, съпричастност с другия.

Съществуват очаквания, че партньорът ни трябва да стои срещу нас, да ни гледа в очите и да отгатва какво се случва вътре в душата ни след което да се заеме с нелеката задача да ни утеши.  Често казваме: „Аз търся разбиране и съчувствие…“

Мисълта, че любимият човек лесно може да разбере всички наши потребности и желания, да се досети за тях, без дори да говорим за нуждите си е поредната илюзия.

Напълно се заблуждаваме ако си мислим, че някой може да прочете мислите ни, пък било то и най-близкото ни същество. Преди всичко не би трябвало да го очакваме ако ясно и точно не споделим и предявим желанията и потребностите си. Това не е лесно, защото се случва и самите думи, вместо да помогнат  да доведат до недоразумения. Информацията се изкривява, а да разбереш другия се превръща в трудна задача.

Може би би било добре да знаем всичко за любимия на сърцето си, всичко, което се отнася до мечтите му, желанията, потребностите, очакванията и т.н. За съжаление в реалността, пълната свързаност с вътрешния свят на другите и  прозрачността на поривите и стремежите им, са невъзможни.

И така: голяма част от нашите търсения, нужди или очаквания могат да бъдат разбрани от околните непълно или неправилно. Например ако един мъж на пръв поглед изглежда раздразнителен, често това се обяснява с недоволство от себе си или неудовлетвореност и умора в работата. А ако една жена има очаквания да й се обърне повече внимание, като по този начин отнема личното пространство на партньора си, това се свързва с желанието да бъде по-близо до мъжа. Това разбира се са само повърхностни обяснения.

За съжаление рядко се замисляме за конкретните причини за мислите, поведението и действията си. За своите собствени, да не говорим за тези на останалите. Мислим си, че сме достигнали определено ниво на развитие и повече не ни е необходимо. Превърнали сме се във всезнаещи и всеможещи и действаме автоматично, без дори да си дадем труд да вникваме надълбоко.

В същото това време считаме, че в любовта можем да „владеем“ другия.  Като че ли едновременно не знаем какво се иска от нас и в същото време, четем мислите на партньора и го напътстваме. Като че онова което е добро за нас, е на всяка цена добро и за него.

Не бива да забравяме, че в най-добрите връзки, партньорите се наслаждават на свързаност един с друг, като в същото време преживяват нещата всеки по свой си начин, без да губят възможността да развиват собствения си потенциал, без да ограничават личната си свобода и воля. Трябва да помним, че всеки човек е уникален и се отличава от другите, независимо че преживяваме една и съща действителност.

И преди да приключим, нека спомена и друга често срещана заблуда в отношенията: „Ако той/тя ме обича, значи може да се промени, заради мен…“

В любовните взаимоотношения е от изключително значение партньорите да умеят да говорят помежду си за своите нужди, потребности и очаквания. Би било честно да обсъждаме  и да стигаме до компромиси. Мисълта, че в знак на доказателство в любовта си, можем да изменим тотално своята личност, е заблуда. Илюзия се явава и очакването, че заради любовта си към нас партньорът може напълно да промени дадените му по природа характер, външност, чувства и поведение, за да ни е угодно на нас.

Добрата връзка е изградена  на основата на Приемането.

Партньорът колкото и да ни обича, в момента може да не е в състояние да промени онези части в себе си, които ние толкова много не харесваме и така ни се иска да променим. Не можем да променим и сами себе си, само защото обичаме някого. Разбира се можем да направим опит да променим това което можем и сами желаем да променим, но заради себе си, не заради другия. Пълната промяна и преобразуване на човек са невъзможни, ако мотивацията идва отвън или от друга личност, а не от нас.

Така, че помнете: Ако си мислите, че любимият, който не успява да се промени, не ви обича, то това е илюзия.

В заключение, нека не забравяме, че връзката е жив организъм, който се нуждае от непрестанни усилия и внимание.  Нека вместо да търсим, очакваме, обвиняваме, недоволстваме, да опитаме да бъдем благодарни и да упражняваме приемане. Разбира се с правилния за нас човек.

А какъв е човекът до вас?

Или може би още не сте го намерили?

Възможно е Той/Тя, да търси вас.

А Търсите ли на правилните места, по правилните начини?…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!