Можеш ли да получиш нещо даром?

Заплащаш цена. Можеш да платиш сега или по-късно… Не винаги с пари. По-често с години на лутане, болка, безсънни нощи в търсене на съвършенство. Търпение…

Някои плащат не по свое желание. Други – доброволно и осъзнато.

Думата „плащам“, звучи неестествено. Някак некрасиво, особено когато се отнася за истински ценности.

Получаваш знание – интуитивно и непосредствено.

Думите са безпристрастни, безпомощни да го съберат в себе си. И все пак са така необходими за нечувствителните и рационалните. Проводник на мъдростта. Мъгла, в която не всеки умее да вижда.

Можем ли да можем?

Искаме ли да знаем?

Цената не е висока! Без друго често си плащаме. За безсмислени неща…

Самоунищожаваме се. Убиваме телата. Изгубваме здравия си разум. Не знаем кои сме. Гоним измамни ценности и цели. Плащаме, за да видим как собствения ни живот минава на пръсти, покрай нас.

Даваме! Остаряваме! Умираме много преди да сме дочакали смъртта. Плащаме с живота си…

Знаем ли за какво?

Стиснали сме зъби. Стиснали сме юмруци. Сграбчили сме изпразненото от съдържание ежедневие, предъвквайки все същия сух залък. Всеки ден!

Нужно ни е ново начало! Нов поглед! Нова цена за истински ценности. Цена, която сме готови да платим.

Твърде дълбокомислено? Твърде философско? Объркано за ежедневния ни разум. Сложно за разбиране…

Думи на лудост, претендиращи за божественост. Думи за чуващите, които не се нуждаят от тях.

Те отдавна са платили цената за своето съвършенство.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт