И започват да го дезинформират, вместо да го информират. Възлагат му да продължи традициите, обичаите на клана, да увековечи името и схващанията му. Прилъгват го с блясъка на могъществото, на славата на успехите, като го сравняват с околните, започвайки естествено от братята и сестрите му, ако има такива. Подобно възпитание чрез сравнение е най-добрият начин за насаждане на чувство за малоценност и вина, на страх и безсилие; или обратно на воля за могъщество. И горко му на който се опита да отхвърли отредената му роля.

~ Пиер Дако – “Психология и вътрешна свобода”

Изследвания сочат, че съществува пряка връзка между толерантността към останалите и толерантността към самия себе си. Човек, който приема себе си като личност, е по-вероятно да приема до голяма степен и останалите около себе си. На онези, които им е трудно да бъдат талерантни към останалите, обикновено не понасят куп неща в самите себе си.

Хората с голяма степен на себевъзприемане и себеуважение са продуктивни и целеустремени личности, които разчитат на собствените си знания, умения и таланти. Те са активни хора, които разгръщат собствения си потенциал и постигат стремежите си. Онези родители, които задоволяват собствените си нужди посредством независими продуктивни усилия, не само приемат себе си, но не им се налага да търсят себеизразяване, чрез поведението на децата си.

Родителите следва да си зададат откровено въпроса: „Доколко харесвам себе си, такъв какъвто съм?“

В случай, че отговорът сочи липса на толерантност към себе си като личност, този родител следва да преразгледа живота си и да потърси начини за себеосъществяване и постигане на по-голяма задоволство от собствените си постижения.

Когато един родител няма друг източник за постигане на собствена стойност и себеуважение, освен стремежа да отгледа добри деца, той става зависим от децата си. Често животът му се ограничава само и единствено до грижите по децата. Такъв тип родител изпитва нужда децата му да поддържат определен тип поведение. При него е по-малко вероятно да приема децата си такива каквито са, често се престарава или се измъчва, когато наследниците се отклонят от предварително начертания от него път.

Родители, които изпитват силно себеуважение, са по-възприемчиви по отношение на децата си и тяхното поведение.

Много родители възприемат децата си като „продължение на самите себе си“. И това често ги тласка към огромни усилия да влияят на детето в посока на онова, което самият родител не е успял да стане.

Приемащият родител е по-склонен да остави детето си да следва своя собствена „програма“ в живота.

Нека не забравяме, че всяко дете има правото да стане онова, което му позволяват възможностите, независимо от това, колко то се различава от своя родител или от предначертаната му от родителя схема.

~ Използван източник: Трениране на успешни родители – Томас Гордън

 Витамин М – от музика.

Добавяйте най-редовно музика и танци в атмосферата на вашето семейство. Ако децата са твърде малки, танцувайте с тях на ръце. Пейте в колата, събирайте любими мелодии… Можете да набавите някои прости музикални инструменти.

 Витамин П – от поезия.

Учете децата си на простички стихове и песни от най-малки. Пускайте им записи с приказки и поезия, за да се наслаждават на гласовете. Някои от тях оказват магическо въздействие върху децата.

Витамин Пр – от природа.

Дайте възможност на децата да усетят вкуса на лишената от човешко присъствие околна среда. За съвсем малките и задният двор е достатъчен – там има насекоми, пълзящи твари, храсти, птици и др. Водете децата в гората или на морския бряг. Наблюдавайте залеза. Прекарвайте повече време на открито.

Витамин Ш – от шеги и хумор.

Намира се навсякъде. Преминава от възрастните към децата и обратно. Не е типичен за работна среда, но може да се вкара незабелязано и там. Разгражда се при носене на часовник.

Витамин Н – от надежда.

Вложете усилия в нещо оптимистично – закрила на околната среда, дивия живот,  дружества, къмпинги, разходки на открито и др. Въздържайте се от мрачни прокоби, особено в присъствието на тийнейджъри.

Много често, заобиколени от компютърни игри, наблъскани в големи градове с множество бутафорни развлечения, децата свикват с мисълта, че удоволствието непременно се купува. Наша е отговорността да им покажем една различна действителност.

Източник: Още тайни на щастливите деца – Стив и Шарън Бидълф