В най-общи линии това, което се тръби е, че когато човек визуализира обекта на своето желание и когато го визуализира достатъчно дълго и детайлно и… хайде хоп… като с Магическа Пръчка той ще го получи. Даже имах един много забавен случай, в който млад мъж ме попита как точно трябва да визуализира, за да спечели от тотото.

Какво да ви кажа – ако печеленето от тотото или печеленето от каквото и да е било друго ставаше само с визуализация, то тогава наистина ли мислите, че откривателят на тази визуализация ще я сподели с целия свят?! Какво -да не му е омръзнало да печели милион, след милион или може би е толкова над нещата, че е решил да загърби личната си изгода и да направи света едно по-добро място?! Или може би просто иска да продаде колкото се може повече бройки от своята книга за позитивно мислене и така да създаде своето лично тото?!

Замислете се!
Не ме разбирайте погрешно – визуализациите имат своята стойност. Те са един добър начин за тренировка на подсъзнанието, за да бъде подготвено да реагира адекватно в дадена ситуация. Но визуализациите не са начин за материализиране на желани предмети или събития. Те са по скоро подготовка за постигане на тези предмети или събития.

Те са вид суха тренировка преди реалната физическа реализация, с която ще постигнете желаната цел. С други думи – без действие не става!!! Колкото и да им се иска на някои – уви, без да си размърдаме ума и задника – нищо или много малко се постига.
Хубаво е човек да си вярва, но е още по-хубаво да действа, да се бори,да постига. Тогава и само тогава, визуализациите имат сила, стойност и реален резултат.

Събудете се! Дори тези, които ни учат как да визуализираме не са написали своите книги само с визуализация. Ами са седнали пред компютъра и са поработили!!!

Имам приятели, които от години визуализират и визуализират, и визуализират, и резултат няма, но въпреки това, те продължават да си седят и да визуализират. И ако си мислите, че аз бях много различен от тях… Че от малък съм действал и никога не съм искал да притежавам магическа пръчка и че всъщност до днес не искам да притежавам магическа пръчка… Но открих, че всъщност аз я притежавам – аз съм своята магическа пръчка и от мен си зависи да направя магията за успех в моя живот.

И така, доста късно, но в един момент все пак се събудих и започнах да действам, след като видях, че времето минава и колкото и да визуализирам, ако не отида на фронтовата линия и не влезна в борбата на живота няма как да постигна своите цели и мечти.

Много е хубаво човек да чете и да се развива и има доста книги, които ще ни дадат изключително полезни съвети. Но от нас си зависи да ги приложим на практика в реалността. Героят няма да излезе от книгата и да го стори вместо нас, нито авторът на книгата ще го стори. Така че използвайте визуализациите по предназначение – те са предварителната подготовка, сухата тренировка за това, което ви предстои да осъществите в реалността. Тогава и само тогава, ще имате успехите, за които мечтаете.

~ Алекс Попов

Може би към действие. Към активност за постигане на желаното. Към нови измерения на задрямалото ни вдъхновение.

Въображение!… Въображаемо ли е препускането ни през живота?

Кое е правилно – да действаш или да бъдеш в покой?

Нужно е търпение. Нужна е интуиция. Следване на онзи тих, вътрешен глас, на който е все по-трудно да вярваш. Трудно е да си тих. Трудно е да си безучастен, нищоправещ. Трудно е да си сензитивен, когато си все на педали.

Къде е балансът? Балансът е субективно понятие, както впрочем са и повечето понятия, които ни оразмеряват.

Вътрешният глас – балансът е в него. Този глас не е само вътре, но е и вън. Едновременно В и извън теб. Той е отвъд правилност и неправилност. Отвъд подредеността на сетивата, готовите рецепти и ежеконтрола.

Да действаме или да притихнем?

Да посегнем или да оставим?

Крачка напред или тихо вглъбяване?

Всичко е игра…
Игра на интуиция. Игра на усет.
Игра на живот!…

~ Райна Жечева

Изправяш се горд срещу трудностите и действаш.

Трудно е! Непосилно е! Невъзможно е! Вярваш! Няма да се дадеш лесно. Няма да се откажеш…

Борба на действие, усилия и справяне с предизвикателствата. Рядко се спираме.

Понякога въпреки всичките неистови напъни и усилия, не достигаме до онова, за което така силно копнеем.

Толкова много труд… Толкова изгубени битки по пътя към целта и накрая нищо.

„Защо? Защо не се случва онова, което желая?“

Ядосан си. Смачкан, обезверен, сърдит на себе си и целия свят.

Ще се откажеш ли или ще се изправиш за поредната битка?

Борба ли е наистина животът?

Спри се!

Ако нещо не се случва, то има причина за това. Ако отлагаш или пресилваш нещата, ако разсъждаваш, мислиш, действаш и следваш целта си, а няма реален резултат, не е случайно. Ако си направил всичко по силите си с цената на неистови усилия, а не се получава, има причина.

Това е борба на живот и смърт. Най-голямата ти битка. Битката със самия теб…

Можеш ли да постигнеш целите, които си си набелязал по пътя на най-малкото усилие?

Приеми случващото се! Приеми обстоятелствата! Приеми трудностите, хората, себе си!… Приеми нещата, такива каквито са! Да приемеш без осъждане, означава да си едновременно силен и смирен.

Приемането не е сляпа пасивност. Не е самосъжаление и оправдание пред лицето на непостигнатото. Не е пасивно и сляпо следване на съдбата. То е действие, чрез не-действие.

Животът ни е борба, но борейки се ние се изправяме по-често срещу собствените си страхове, илюзии, очаквания, гняв и разочарования. Най-страшна е липсата на вяра. Вяра в собствената ни уникална ценност. Вяра в света и хората около нас. Вярата, че сме частица от една разумна Вселена, която винаги се грижи за нас.

Когато нещо в живота ти упорито не се случва, спри. Постой в тишината и бъди готов за новото, което ще се появи. Бъди сигурен, че ще дойде, само трябва да си готов за това.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=1797 0 https://rionamorgan.com/?p=1667 https://rionamorgan.com/?p=1667#comments Mon, 19 Dec 2011 10:16:00 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=1667 Творчеството е едно много парадоксално състояние на съзнанието и съществото. То е действие чрез недействие. То е да позволиш да се случи нещо чрез теб. То не е вършене, а позволяване. То е да станеш канал, така че цялото да може да протече през теб.

Симон дьо Бовоар е казала: “Животът се интересува, както от възпроизвеждането си, така и от превъзмогването си; ако всичко, което животът правеше, беше само да се самоподдържа, тогава живеенето щеше да е само неумиране”. А човек, които не твори, най многото което прави, е че се поддържа да не умре – това е всичко.

Когато станеш съзидателен, когато позволиш на нещо да се случи чрез теб, когато започнеш да пееш песен, която не е твоя собствена – под която не можеш да се подпишеш, тогава животът придобива крила, тогава се издига.

И тогава изведнъж нещо започва да се случва, защото зад човек е скрит Бог. Просто му дай малко възможност, малко пространство да дойде чрез теб. Това е творчество – да позволиш на Бог да се случи.

~ ОШО

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!