1. Събитията в този свят не ви разгневяват. Вашите „горещи мисли“ създават гнева ви. Дори когато се появи истински отрицателно събитие, смисълът, който вие му придавате, определя емоционалните ви реакции.

Идеята, че вие отговаряте за гнева си, в крайна сметка е във ваше предимство, защото ви дава възможността да постигнете контрол и да направите свободен избор как искате да се чувствате. Ако не беше това, ще сте безпомощни да контролирате емоциите си; те ще са необратимо свързани с всяко външно събитие в този свят, чиято по-голяма част в крайна сметка е извън вашия контрол.

2. През по-голямата част от времето гневът ви няма да ви помогне. Той ще ви обездвижи и ще замръзнете във враждебността си, без никаква продуктивна цел. Ще се чувствате по-добре, ако поставите ударението върху активно търсене на творчески решения. Какво можете да направите, за да коригирате трудността или поне да редуцирате възможността да се опарите по същия начин в бъдеще? Тази нагласа ще елиминира в определена степен безпомощността и фрустрацията, които ви изяждат, когато чувствате, че не можете да се справите ефективно със ситуацията.

Ако не е възможно достигането до решение, тъй като провокацията е изцяло отвъд контрола ви, само ще увеличите нещастието си с негодуванието, така че защо не се отървете от него? Трудно, ако не и невъзможно е да изпитвате гняв и радост едновременно. Ако смятате, че гневът ви е особено ценен и важен, помислете за един от най-щастливите моменти в живота си. Сега се запитайте: „Колко минути от този период на спокойствие и ликуване съм готов да сменя за изпитването на фрустрация и раздразнение?“

3. Мислите, които генерират гняв, през по-голямата част от времето ще съдържат изкривявания. Коригирането им ще намали гнева ви.

4. В крайна сметка гневът ви е породен от убеждението ви, че някой действа несправедливо или някакво събитие е нечестно. Интензивността на гнева ще се засилва пропорционално на сериозността на възприеманата злонамереност и ако действието се смята за преднамерено.

5. Ако се научите да разглеждате света през очите на другите, често с изненада ще осъзнавате, че чуждите действия не са несправедливи от тяхна гледна точка. Несправедливостта в тези случаи се оказва илюзия, която съществува само във вашето съзнание. Ако сте готови да се откажете от нереалистичната идея, че вашите концепции за истина, справедливост и честност се споделят от всеки, голяма част от негодуванието и фрустрацията ви ще изчезне.

6. Другите хора обикновено не смятат, че заслужават вашето наказание. Следователно е малко вероятно отмъщението да ви помогне да постигнете някакви положителни цели във взаимодеъйствията си с тях. Яростта ви често ще причинява единствено допълнително влошаване и поляризация и ще действа като самоизпълняващо се пророчество. Дори ако временно получавате, това което искате, всякакви краткосрочни печалби от такава враждебна манипулация ще се неутрализират в дългосрочен план от негодуванието и отмъщението на хората, които са обект на вашата принуда. Никой не обича да бъде контролиран или насилван. Това е причината системата от положителни награди да работи по-добре.

7. Голяма част от гнева ви включва вашата защита срещу загубата на самооценка, когато хората ви критикуват, не са съгласни с вас или не успяват да се държат така, както вие искате. Такъв гняв винаги е неуместен, защото само собствените ви отрицателни, изкривени мисли могат да ви накарат да загубите самооценката си. Когато обвинявате другия заради чувствата си на безполезност, винаги се самозаблуждавате.

8. Фрустрацията е резултат от нереализирани очаквания. Тъй като събитието, което ви е разочаровало е част от реалността, то е реалистично. Следователно фрустрацията ви винаги е резултат от вашите нереалистични очаквания.

Имате правото да се опитате да влияете върху реалността, за да я направите по-съответстваща на очакванията ви, но това не винаги е практически осъществимо, особено когато тези очаквания представляват идеали, които не съответстват на концепцията на всеки друг за човешката природа.

Най-простото решение ще е да промените очакванията си. Например някои нереалистични очаквания, които водят до фрустрация са:

• Ако искам нещо /любов, щастие, повишение и т.н/, го заслужавам.
• Ако работя усилено за нещо, трябва да имам успех.
• Другите хора би трябвало да отговарят на моите стандарти и да вярват в моята концепция за „справедливост“.
• Би трябвало да съм в състояние бързо и лесно да решавам своите проблеми.
• Ако съм добра съпруга, съпругът ми е длъжен да ме обича.
• Хората би трябвало да мислят и действат така, както го правя аз.
• Ако съм добър към някого, той би трябвало да отвърне със същото.

9.Просто е детинско поведение да се цупите и да настоявате, че имате право да бъдете гневни. Разбира се, че е така – гневът е законен. Критично важният въпрос е: във ваше предимство ли е да сте гневни? Вие или светът наистина ли ще имате полза от вашата ярост?

10. Рядко имате нужда от гнева, за да бъдете хора. Не е вярно, че ще сте безчувствен робот без него. В действителност, когато се отървете от тази кисела раздразнителност, ще почувствате по-голям плам, радост, спокойствие и продуктивност. Ще преживеете освобождение и просветление.

 ~ д-р Дейвид Д. Бърнс – „Да се чувстваш добре“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Интуиция (от лат.  Intueri – взиране, поглед навътре) – често се използва като инструмент, средство, което дава разбиране за дeйствителността на ниво подсъзнание, без използване на логически разсъждения.

Интуицията е способността да избереш най-благоприятната линия на действие и развитие без да е налице аналитичен, мисловен процес върху ситуацията (реалността).

За важността и значимостта й, както и за необходимостта от целенасоченото й използване са говорели още велики умове като Платон, Тома Аквински, Кант, Юнг, Ломоносов и др. В съвременните условия на бързо изменяща се среда, където времето за вземане на решения е стеснено до минимум, интуитивните способности са инструмент, който може да бъде полезно преимущество.

Интуитивните усещания са връзката ви с една част вътре във вас, където са складирани отговори, решения и идеи и за чието съществуване  често не подозирате. Тези отговори, обикновено си пробиват път навън посредством тихия глас на емоциите и чувствата.

Разбира се, сляпото доверяване на емоции и чувства може да се окаже нездравословно в някои случаи, но съчетаването им с логиката и здравия смисъл, могат да ви дадат т.нар. златна среда при вземане на решения.

Какви са начините и средствата чрез които можете да развиете и използвате интуитивните си способности?

Съществено условие за развитие на интуицията на първо място, е вярата, че тя съществува. Невъзможно е да забележите отговорите и решенията, които ви спохождат по различни пътища, ако не сте отворени и готови да чуете гласът на своето подсъзнание.

Една от основните пречки, за вярата в интуитивните ви способности, е неувереността в себе си. Умелото използване на интуицията е възможно единствено за хора със съответното ниво на стабилна и здраво изградена самооценка.

Съмненията, непознаването на себе си и недоверието във вътрешния чувствен и емоционален свят спъват процеса на отваряне към интуитивните процеси и решения.

Да предположим, че Вие вече сте човек, който вярва в силата на интуицията и е достатъчно уверен в себе си, човек който е дълбоко свързан с чувствата си. Следваща важна и необходима стъпка е адекватното и правилно задаване на въпроса или проблема, върху които ще работите. Често хората не успяват да зададат въпросите си с нужната конкретика или го правят неумело, вкарвайки ги в сложни форми и съдържание, които  объркват и водят до задънена улица, в последствие.

Как правилно можете да зададете  въпроса, така че подсъзнанието да ви даде необходимите идеи и решения?

Добър начин е задаването на въпроса в не-въпросителна форма. Какво означава това? Например, вместо да си задавате въпрос от типа: „Подходящо ли е времето да сключа тази сделка сега?“ или „Да свържа ли живота и бъдещето си с този човек?“, можете да поставите тези въпроси в утвърдителна форма, а именно: „Имам желание да сключа тази сделка сега!“ или „Свързвам живота и бъдещето си с този човек!“

Излизайки извън рамките на въпроса, логиката и разумът отстъпват водещата си роля в търсенето на отговори, мислите утихват, а прозренията се появяват директно от подсъзнанието. Не забравяйте да отчитате всяко чувство, мисъл, преживяване, които ви спохождат.

Как се чувствате изказвайки въпросите си под формата на твърдения? Какви мисли минават през ума ви? Как се чувства тялото ви?

Самонаблюдението ви в интуитивния процес е важно, защото то ще ви даде нужните отговори проявени в конкретна за вас форма – чувство, емоция, телесно усещане и т.н. В редки случаи могат да се проявят интуитивни отговори под формата на мирис, ухания и аромати. Нужно е само да ги разпознаете и забележите.

Когато човек е със слаборазвити сетива или е начинаещ  в развиването на своята интуиция, отговорите често се появяват отвън. Телевизия, интернет, вестници, книги, телефонно обаждане, статия – знаците са навсякъде.

За да бъде ефективна работата с интуицията е необходимо непрекъснато и съвсем съзнателно да се концентрирате върху вътрешния си свят – емоции, чувства, представи… Когато сте съсредоточени върху определен проблем, опитайте да премахнете предварителните си очаквания за поява на отговор в конкретна форма.

Не очаквайте нищо! Просто се обърнете към своето вътрешно Аз. Чувствайте, усещайте, чакайте, докато оставате отворени за отговора.

Уединението и спокойствието могат значително да подпомогнат разбирането и вникването във вътрешните усещания на тялото и ума. Можете да заемете удобна поза, да затворите очи, а мускулите на тялото ви да се отпуснат… Насладете се на тишината, докато отговорите идват към вас.

Понякога прозренията няма да се появят веднага, но бъдете сигурни, че рано или късно ще се проявят под някаква форма. Вярвайте в силата на своята интуиция и чакайте, колкото е необходимо без напрежение и излишна важност.

Необходимо е да се знае, че в търсенето на решения, не само правилното поставяне на проблема е от значение, а и неговата значимост. На интуицията са чужди безсмислени въпроси като: “А сега да избера да гледам телевизия или да сърфирам в интернет?“ или „Да взема душ или първо да потренирам?“

Значимостта на въпросите е условието и горивото, което подхранва мотивацията да получите последващ значим отговор. Помнете, че колкото по-значим е въпросът, толкова по-значим ще бъде и отговора.

Изключете логиката, поне в началото! Всички „За“ и „Против“, всички анализи и игри на ума.  В самото начало на получаване на интуитивни прозрения, логическото мислене е по-скоро пречка.

Разбира се, можете да го използвате на по-късен етап, когато вече сте генерирали своите интуитивни решения. Така ще можете да съчетаете интуитивната работа с реалността и ще съумеете да запазите здрава връзка с действителността.

От вас зависи дали ще решите да използвате силата на интуицията в своя живот. Каквото и да е вашето решение помнете, че както привързването само към разумни решения и  логически доводи, така и сляпата вяра в емоции и чувства, са еднакво вредни.

Използвайте ума, но също и силата на подсъзнанието. Бъдете възможно най-обективни!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Гневът е често срещана емоция. В основата си той е първична, естествена емоционална реакция, която се оказва съществена за оцеляването.

В християнската религия се счита за един от седемте смъртни гряха, обратен на смирението.

Гневът се провокира основно, когато някой нарушава границите ни, личните ни права или засяга самочувствието и самоувереността ни. Изпитваме гняв и когато човек или ситуация се изправят на пътя ни и осуетяват постигането на целите ни.

По същество може да се каже, че съществуват два вида гняв – полезен и вреден. Подбудите за полезния и вредния гняв са едни и същи, но поведенческите реакции са различни.

Полезният гняв не се изживява със загуба на самоконтрол. Той включва отстояване на себе си, отстояване на ситуацията с намерение да се разреши даден проблем, конструктивен спор, уважение на правото на останалите да не са съгласни с нас и др. Здравословният гняв е свързан с отстояването ни като личности, с поставянето и осъществяването на целите ни, със следването на нашия собствен път, такъв какъвто желаем да бъде.

Вредният гняв обикновено нанася удари върху личния и професионалния ни живот, кара ни да чувстваме физически и емоционален дискомфорт, безсилие и неспособност да се справим с проблемите си. Понякога хората изпадат във вреден гняв, защото имат слабо усещане за тях самите. Ако някой се отнася зле с тях, обижда, критикува или открито проявява отрицателно отношение, може да провокира дефицити по отношение на личностната значимост. В стремежа да защитим достойнството си, можем да атакуваме виновника.

Изразяването на чувствата може да се окаже добро средство за противодействие на вредния гняв. Потискането от друга страна може да доведе до избухване на по-късен етап.

Да изразим и изкажем на глас своите чувства, означава да отстояваме себе си. Отстояването се различава от агресията по това, че не включва насилие, емоционално изнудване или незачитане на правата на другите. Използването на отстояване е по-ефективен начин за постигане на онова, което желаем.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт