Много хора страдат от недостатъчно себеуважение и са емоционално зависими от другите, поради това, че не са получили необходимите разбиране и благодарност, както и защото са затворени в собствената си личност и не знаят кои са всъщност. Те все още търсят искрата на одобрение в очите на символични или истински родители.

Те, така да се каже, изпитват жажда за одобрение и се боят да не изгубят уважението на тези, в чиито очи съзират това положително пламъче. Истината е, че те живеят в погледа на другите, че са пленници на собствения си образ. Стремежът им е невидим, но ако можеха да се видят тази роля, пред тях щеше да се открие фигурата на просяк. Просяк, който живее в постоянно търсене на одежди, предназначени да прикрият дрипите му, да хвърлят прах в чуждите очи.

Уви, има една ужасна психологическа теорема, която би могла да се формулира така: колкото повече едно същество не умее да се наслаждава на талантите си, толкова по-зависимо е то от чуждото одобрение и толкова повече се затваря в образа си.

И тъй търсеното одобрение никога не е в достатъчно количество, животът си остава незадоволителен. Човек се чуди как да се хареса на другите и как да не изгуби уважението им, като в същото време оставя истинската си сила, пренебрегвайки най-доброто от себе си. Той не е в състояние никога да вкуси от удоволствието на независимостта. А в живота, всъщност най-важното е да обичаш, а не да бъдеш обичан…

~ Из “Най-доброто в нас” – Ги Корно

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>