“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Всеизвестен е фактът че това, което отличава хората от животните е, че човек не живее само и единствено, за да удовлетворява своите биологични потребности. Това е и една от причините още от дълбока древност, хората да търсят смисъла. Истината е, че човек, който търси смисъла на живота твърде често, неминуемо става жертва на неудовлетвореността.

Може би ще си помислите, че болшинството от хората спокойно живеят и без да се впускат в непрестанно търсене на смисъла. На практика повечето от нас, рано или късно се замислят – защо живеем на този свят и всеки си дава отговор, съотвестващ на настоящите му жизнена линия и опит. Отговор, който дава поне моментно удовлетворение.

Нека видим, какви са най-разпространените отговори, които хората дават за себе си, на въпроса: В какво се състои смисъла на живота ми?

1. Смисълът на живота е в самото му живеене!
2. Смисълът на живота е в себереализацията! Да добиеш успех в дадена област, да станеш някой, да постигнеш нещо значимо.
3. Смисълът на живота е да оставиш следа след себе си, спомен за себе си.
4.Смисълът е да поддържаш здрав образ за себе си – физически и ментално и колкото може по-дълго да останеш здрав и красив.
5. Смисълът на живота е в получаването на удоволствия – “Един път се живее!”
6. Смисълът на живота е да постигнеш власт. Да докажеш на себе си и околните, че можеш да достигнеш висоти, които другите не могат.
7. Смисълът е да създадеш прекрасни спомени.
8. Смисълът на живота е да служиш на близките си хора. Да радваш и да се радваш на любимия и децата си.
9. Смисълът е да родиш дете, да посадиш дърво, да построиш дом.
10. Смисълът не съществува!

Забележете колко различни гледни точки и смисли, между които можете да избирате. Как мислите, действително ли това са причините, заради които живеем?

Добре е за начало да определим изобщо, какво означава понятието “смисъл на живота”. Ако приемем, че животът това е нашата дейност и съществуване за определен период от време – от раждането до смъртта, а смисълът цели разумна обосновка на това съществуване, излиза че ни е нужно на всяка цена разумно обяснение за начина ни на живот и действията ни от раждането до смъртта.

Тогава нека поразсъждаваме. Ако вземем за пример произволна дейност, например обучение в университета, вие вероятно ще пожелаете да имате причини, заради които да го направите. Ще имате необходимостта да знаете, какво ще се случи след като завършите това обучение. Може би ще получите отлични оценки, бъдещи знания, добра работа. Във всички случаи ще получите определен резултат. И ще оцените действителния смисъл от усилията си, въз основа на този резултат.

А какъв е крайния резултат от самото живеене? Неизменно това е смъртта! И именно заради това, ако си представите за секунда, че ето настъпил е вашия час, вашия последен миг на тази земя, то голяма част от смислите, които приписваме на живота си, за свое успокоение изведнъж губят изцяло своето значение.

Независимо какво си наследил в този живот, независимо дали си живял по-добре или напротив, независимо дали си направил в живота си всичко по силите си и т.н. всички ние сме равни пред лицето на смъртта.
Именно поради този факт материалистите не откриват смисъла на живота.

Освен ако може би, не приемем съществуването на Душа, която е безсмъртна…

Защо едни хора се стремят към интелект, образованост, постижения, а други цял живот не откриват смисъла и свършват със самоубийство? Тялото умира и ако не вземем под внимание, че душата е безсмъртна и ще живеем вечно, то всякакъв смисъл се губи и няма разлика в света преди и след вашето съществуване. Все едно никога не сте били.

Само вярващият човек – независимо от религията, която изповядва може да намери смисъл в живота, смисъл, който остава дори пред лицето на смъртта.

Ако душите ни са безсмъртни, може би смисълът се заключава в усъвършенстването на тези души?
Нима нашият земен живот не може да се сравни с училище, където всеки е длъжен да се учи и усъвършенства, чрез онова което прави и което Е?

Ако човек не развива своята душа, то тя ще загрубее и ще загуби способността и възприятията си за доброто, светлината и любовта В и отвъд живота и смъртта.

А в какво вие виждате смисъла на живота си?

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

 ***

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Изправяш се горд срещу трудностите и действаш.

Трудно е! Непосилно е! Невъзможно е! Вярваш! Няма да се дадеш лесно. Няма да се откажеш…

Борба на действие, усилия и справяне с предизвикателствата. Рядко се спираме.

Понякога въпреки всичките неистови напъни и усилия, не достигаме до онова, за което така силно копнеем.

Толкова много труд… Толкова изгубени битки по пътя към целта и накрая нищо.

„Защо? Защо не се случва онова, което желая?“

Ядосан си. Смачкан, обезверен, сърдит на себе си и целия свят.

Ще се откажеш ли или ще се изправиш за поредната битка?

Борба ли е наистина животът?

Спри се!

Ако нещо не се случва, то има причина за това. Ако отлагаш или пресилваш нещата, ако разсъждаваш, мислиш, действаш и следваш целта си, а няма реален резултат, не е случайно. Ако си направил всичко по силите си с цената на неистови усилия, а не се получава, има причина.

Това е борба на живот и смърт. Най-голямата ти битка. Битката със самия теб…

Можеш ли да постигнеш целите, които си си набелязал по пътя на най-малкото усилие?

Приеми случващото се! Приеми обстоятелствата! Приеми трудностите, хората, себе си!… Приеми нещата, такива каквито са! Да приемеш без осъждане, означава да си едновременно силен и смирен.

Приемането не е сляпа пасивност. Не е самосъжаление и оправдание пред лицето на непостигнатото. Не е пасивно и сляпо следване на съдбата. То е действие, чрез не-действие.

Животът ни е борба, но борейки се ние се изправяме по-често срещу собствените си страхове, илюзии, очаквания, гняв и разочарования. Най-страшна е липсата на вяра. Вяра в собствената ни уникална ценност. Вяра в света и хората около нас. Вярата, че сме частица от една разумна Вселена, която винаги се грижи за нас.

Когато нещо в живота ти упорито не се случва, спри. Постой в тишината и бъди готов за новото, което ще се появи. Бъди сигурен, че ще дойде, само трябва да си готов за това.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=1797 0