Може би към действие. Към активност за постигане на желаното. Към нови измерения на задрямалото ни вдъхновение.

Въображение!… Въображаемо ли е препускането ни през живота?

Кое е правилно – да действаш или да бъдеш в покой?

Нужно е търпение. Нужна е интуиция. Следване на онзи тих, вътрешен глас, на който е все по-трудно да вярваш. Трудно е да си тих. Трудно е да си безучастен, нищоправещ. Трудно е да си сензитивен, когато си все на педали.

Къде е балансът? Балансът е субективно понятие, както впрочем са и повечето понятия, които ни оразмеряват.

Вътрешният глас – балансът е в него. Този глас не е само вътре, но е и вън. Едновременно В и извън теб. Той е отвъд правилност и неправилност. Отвъд подредеността на сетивата, готовите рецепти и ежеконтрола.

Да действаме или да притихнем?

Да посегнем или да оставим?

Крачка напред или тихо вглъбяване?

Всичко е игра…
Игра на интуиция. Игра на усет.
Игра на живот!…

~ Райна Жечева