Онзи, за когото това чувство е непознато, който не може да се удивлява и да се смайва от страхопочитание, е като мъртъв.

Да знаем, че онова, което не можем да достигнем наистина съществува, проявявайки се като най-висша мъдрост и най-сияйна красота, която нашите притъпени сетива могат да възприемат само като най-примитивни форми – това знание, това чувство е в сърцевината на истинската религиозност.

~Алберт Айнщайн

Ако този материал ви е харесал, моля отделете минутка и го споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Планирането е форма на екзорсизъм, на бягство от действителността. Човек укротява страха си от бъдещето с фалшивата сигурност на очакванията, чрез ритуали, изградени на базата на планове и програми. Изправен пред привидната неочакваност и безконтролност на съществуването, хората търсят убежище в правилата и формулите. Потънали в дълбоката си заблуда, те пречупват Вселената през деформиращите лещи на рационалността, като я подменят с по-успокоителното описание на света. Но никой от тях не е в състояние да облекчи усещането за собствената си несигурност или чувството за надвиснала опасност.

Да кроиш планове е като да копаеш кладенец и да очакваш той да побере необятността на океана. Щитът на слабостта, бронята на илюзията, която те кара да се чувстваш защитен, крехкия мисловен параван, който си поставил между себе си и реалността, се разкъсва много лесно и изведнъж се оказваш пред бездна, пред необятността на живота такъв, какъвто е, а не какъвто ти е описан.

Единственото нещо, което човек може да планира е собственото си развитие и подхранването на собствената си мечта. Всичко останало ще дойде от само себе си… Отказът от един атом страх премества планини и те изобразява като гигант в света на събитията.

~ Стефано Д’Анна – “Школата за богове”

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!