Сменете тактиката: пренесете центъра на тежестта от контрола върху наблюдението. Не бива да пляскате с ръце по водата. Не пречете на живота си да се движи по течението и ще видите колко лесно ще ви стане.

Човешкият разум работи като изчислителна машина, старае се да пресметне няколко хода напред и да направи свой план за действие. Но той рядко успява да намери оптималното решение, защото в задачата има твърде много неизвестни, освен това ситуацията непрекъснато се мени.

Разумът, обаче упорито се държи за своя сценарий, с други думи, гребе срещу течението. Вследствие на това напразно се изразходва маса енергия, а проблемите и пречките се увеличават. Разумът се стреми не да управлява своето движение по течението, а самото течение. Това е една от главните причини за възникването на всякакви проблеми и неприятности.

Стремете се повече да наблюдавате, а не да контролирате. Не бързайте да махвате с ръка, да възразявате, да спорите, да доказвате своето, да се намесвате, управлявате и критикувате. Дайте шанс на ситуацията да се оправи без активната ви намеса или противодействие. Като се откажете от контрола, ще получите по-голям контрол над ситуацията, отколкото преди.

~Вадим Зеланд

Ще кажеш: „Кой нормален човек си пожелава да го боли?“

Има такива. Ти си такъв, понякога, без да го осъзнаваш.

Молиш се! В сънищата си. В промеждутъците живот, в които не живееш. Молиш се за болка. Храниш се от нея! Предизвикваш я! Свързваш силата на духа си с борба, с предизвикателства, с битки.

Как ще покажеш на себе си и Света, че си силен, без да се бориш? С какво и кого ще водиш война, ако го няма страданието?

Падаш на колене и се молиш… Не е трудно. Молиш за изпитания. Получаваш изпитания. Спираш да виждаш всичко останало. И ставаш светъл и цялостен в тази борба. Белият рицар в свят, изтъкан от мрак.

Ти си герой! Вярваш си! Силен си!

Забраняваш си всяка мисъл, всеки порив, които те откъсват от идеализираната представа за себе си. Създаваш се всяка минута, час, ден…

Прощаваш! Помагаш! Спасяваш! Обичаш! Великодушен си!

Сияеш. Рисуваш си ореол на светец.

Започва ли да ти се повдига от всепоглъщата те доброта? От светлината в теб, която не допуска мрак?

Няма да допуснеш сянката да те погълне. Силен си, а силните са достойни за възхищение и любов.

Цялата, тази борба… Всичко е, за да бъдеш приет, ценен, обичан. Да бъдеш герой в нечий живот. В своя, собствен живот.

Бориш се! В засада дебне най-страшният враг – Отхвърлянето.

Някои неща никога не смееш, забраняваш си да помислиш дори. Позитивното, доброто, бялото, светлото – всичко трябва да е идеално!

За какво се бориш? Благодарност, любов, възхищение? За място в рая, може би?

Отричаш мрака. Отричаш сянката в себе си. После падаш на колене и се молиш: „Господи, изпрати ми изпитание, за да разбера…“

Превръщаш се в маска. В роля. Нима няма нещо сбъркано в тоталния контрол, който упражняваш върху образа, който си си създал?

Предварителната представа, която следваш е като да играеш  „Себе си“ (който и да си), на сцената на театър, в който ти единствен си актьор и публика, едновременно.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Изправяш се горд срещу трудностите и действаш.

Трудно е! Непосилно е! Невъзможно е! Вярваш! Няма да се дадеш лесно. Няма да се откажеш…

Борба на действие, усилия и справяне с предизвикателствата. Рядко се спираме.

Понякога въпреки всичките неистови напъни и усилия, не достигаме до онова, за което така силно копнеем.

Толкова много труд… Толкова изгубени битки по пътя към целта и накрая нищо.

„Защо? Защо не се случва онова, което желая?“

Ядосан си. Смачкан, обезверен, сърдит на себе си и целия свят.

Ще се откажеш ли или ще се изправиш за поредната битка?

Борба ли е наистина животът?

Спри се!

Ако нещо не се случва, то има причина за това. Ако отлагаш или пресилваш нещата, ако разсъждаваш, мислиш, действаш и следваш целта си, а няма реален резултат, не е случайно. Ако си направил всичко по силите си с цената на неистови усилия, а не се получава, има причина.

Това е борба на живот и смърт. Най-голямата ти битка. Битката със самия теб…

Можеш ли да постигнеш целите, които си си набелязал по пътя на най-малкото усилие?

Приеми случващото се! Приеми обстоятелствата! Приеми трудностите, хората, себе си!… Приеми нещата, такива каквито са! Да приемеш без осъждане, означава да си едновременно силен и смирен.

Приемането не е сляпа пасивност. Не е самосъжаление и оправдание пред лицето на непостигнатото. Не е пасивно и сляпо следване на съдбата. То е действие, чрез не-действие.

Животът ни е борба, но борейки се ние се изправяме по-често срещу собствените си страхове, илюзии, очаквания, гняв и разочарования. Най-страшна е липсата на вяра. Вяра в собствената ни уникална ценност. Вяра в света и хората около нас. Вярата, че сме частица от една разумна Вселена, която винаги се грижи за нас.

Когато нещо в живота ти упорито не се случва, спри. Постой в тишината и бъди готов за новото, което ще се появи. Бъди сигурен, че ще дойде, само трябва да си готов за това.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=1797 0