Често се оплакваме с думите: “Не е справедливо!”.

Това обаче е самозаблуда… По какво съдим, че справедливостта е нещо естествено?

Всъщност не е.

Не е справедливо реките да преливат и да унищожават красиви сгради.

Не е справедливо вулканите да изригват и да убиват стотици хора.

Не е справедливо горските пожари да поглъщат хиляди дървета и животни.

Но ако се вживеем в мисълта или недоволството за това кое е справедливо и кое – не, ние не само не напредваме, но изпадаме в униние и рискуваме да се отклоним от пътя. Объркваме се все повече и се оказва, че вместо един проблем, вече имаме два: от едната страна, е самата несправедливост, а от друга – идеята, че тя не бива да съществува.

Негодуванието, което изпитваме по адрес на несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за разрешаване на първоначалния проблем.

Ако някога те сполети страдание, не се плаши, не бягай, не се предавай. Възможно е действителността да те принуди да отстъпиш назад, но помни, че е по-важно да вървиш, отколкото да стигнеш някъде.

Из “Трите въпроса”  – Хорхе Букай

„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

За да има омраза, трябва първо да има някакво изискване или условие, на което сме държали и смятаме, че не е изпълнено.

Смятали ли сте, че щастието ви зависи от някого другиго? Ако е така, знайте, че щастието е продукт на възприятието, а единствено вие контролирате възприятията си.

Чувствате ли се омерзени? Омерзението е като предизвикателствата: изпитвате го само тогава, когато мислите или заблудите ви са ви довели до място, където можете да постигнете ново ниво на познание. Тези мисли, съчетани с всички други, създават идеалните условия да научите нещо ново.

И това, че не виждате положителното във вероятно мъчителната ситуация, в която сте изпаднали, не означава, че вътрешните ви цели не са постигнати или че не сте си търсели урока.

Не е лесно да видим съвършенството, когато се чувстваме омерзени, но ако приемем, че не съществуват случайности и съвпадения, започваме да проумяваме, че за всяко нещо си има причини, с които сме тясно свързани – и приемането на това помага за лекуването на болката.

Омразата е любов в отстъпление…

~ Из “Безкрайните възможности” – Майкъл Дули

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Откриването на ползи от преживяването на травми може да доведе до истинско преобразуване на личността. Загубата може да прехвърли личността в нови роли и непознати ситуации.

Когато предизвикателството или травмата са дълбоки, нарушавайки равновесието на човека и принуждавайки го да застава срещу приоритетите си, чувството на значимост и идентичност, следствието за него е лично израстване, получаване на допълнително сила и дори „заякване“.

Установено е, че след различни травматични случаи като: болест, загуба на жилище, развод, военнопленничество, изнасилване и др., изследвани лица са споделили за следните преобразуващи преживявания:

- Възобновяване на вярата в собствените ти сили да претърпяваш и побеждаваш

- Подобрени взаимоотношения – в частност, откриване на това, кои са истинските ти приятели и на кого наистина можеш да разчиташ. Някои взаимоотношения преминават успешно през изпитанията, други се провалят.

- Усещането за по-голяма близост и повече състрадание към други, които страдат.

- Развиване на по-дълбока, по-сложна и по-удовлетворяваща философия за живота.

Изследването върху посттравматичното израстване предлага много ценни добри новини на онези от вас, които се сблъскват с трудности и кризи. Не само, че можете да оцелеете, не само можете да се възстановите, но и можете да израснете.

Понякога пречките са толкова мощни, че призовават за търсене и създаване на стратегии. Посттравматичното израстване и достигането на щастие не означават винаги да сте радостни и безгрижни. Трудният път, който води до по-удовлетворяващ и по-значим живот може да е затрупан с камъни и прекъсван от пропасти. Няма абсолютно нищо хубаво в една трагедия и загуба, но може да излезе нещо ценно от борбата с техните последици.

~ Използван източник: “Пътят към щастието” – Соня Любомирски